Transfer /Прекачване/

 

Преди няколко дни попаднах на български късометражен филм, за който мислех доста дълго след като го изгледах. Накрая на статията ще имате удоволствието да го видите сами. Сега можете да се запознаете със създателите и екипа на „Transfer“ и да прочетете за какво си поговорихме с Мирослав Трифонов.

dsc_9753_small

Никола Гайдов, на 29 години, непоправим пловдивчанин.

Съдбата ме е завъртяла по странен начин, и от 10 години съм далеч от любимия ми град. Въпреки това гледам да си идвам винаги, когато мога. Всичките ми приятели са от Пловдив, тук се чувствам свободен. Откакто се помня животът ми е свързан с книгите – чета ги, опитвам се да ги пиша, продавам ги, ревюирам ги, препоръчвам ги, издавам ги. В този ред на мисли, много ме бива с думите – навързвам ги добре, получава ми се. Наскоро започнах да се занимавам с писане на сценарии, и ми се отдава. Бих искал да продължа да го правя. За мен стремежът за свобода е най-висша ценност, това е основният ми двигател.

Включих в проекта първо, защото Миро ме помоли, а аз съм такъв, че откликвам на приятелите си винаги, когато мога. Освен това ме бива в писането и измислянето на изчанчени истории. И на последно място – от малък си имам нещо като мечта – да бъда част от филмов проект.

Йорданка Телкиянова - консултант, град София.

С Миро се познаваме от едно кратко, но приятно появяване пред камера (нетипично за него) в клип на пловдивска рок банда. Когато ме покани да се присъединя към негов проект, нямах нужда от дълго убеждаване - исках да видя как ще постъпи зад камера. Идеята за странника, заклещен между времето и собствените си представи за цел силно ме привлече, а и локациите за снимки ми позволиха да се върна до родния Пловдив за няколко дни.

Беше добър опит за мен и момчетата и се надявам да запазим тази страст и за още бъдещи добри проекти.

Тихомир Христозов - музикален композитор , саунд дизайнер и тонрежисьор .

На 29 години съм. Родом от Харманли . Завърших образованието си в Пловдив и останах да живея тук. От ранна детска възраст имам страст към музиката към филми и видео игри и малко по малко това се превърна в моя работа. Сега работя с чуждестранни компании по целия свят от Индия, Америка, Япония, Англия и страни от Европа. Получих поканата от Миро да напиша музика за филма му “Прекачване”. Това е втория филм, по който работим заедно. Аз веднага приех поканата, дори без да попитам какъв ще е филма. Той винаги измисля достатъчно интригуващи сценарии, за да държи всички под напрежение. Когато ми разказа какъв е филмът аз вече нямах търпение да видя кадрите и да започваме работа. Веднага си бях представил музиката към филма. За мен е удоволствие да работя с него в екип. Дай боже и за още по-големи проекти.

dsc_0082Любомир Джалев

Работя в телекомуникационна компания и съм член на НПО, където се запознах с режисьора. Идеята ми хареса, гледал съм други негови клипове и бях сигурен, че ще бъде интересно. Смятам, че всеки трябва да се отзовава на покана от приятел и без много мислене приех ролята. Процесът беше изключително забавен и бих се включил отново.

Иван Янчев на 21г. от Пловдив

Студент съм в ТУ. Участвам във филма, защото го правим с приятели и това не е първият подобен проект, който реализираме заедно.

Мирослав Трифонов на 29г. от Пловдив.

Имам висше художествено образование, което получих в Пловдив през далечната 2011-та.  Занимавам се с компютърни визуализации, стокова фотография – малко нестандартна. Снимам планини и аутдор активности за една голяма фотобанка.

Нека започнем първо с Time Stream Studios. Кога и как се роди идеята и най-вече защо?

Всичко започна през 2015-та есента, когато един приятел ме покани да участвам в конкурс за късометражни филми. Нямах особено голямо желание или време да го правя, но се включих в последния момент с едно кратко видео. Когато започнах да пиша историята, идеите в главата ми се оказаха малко странни. Оказаха се и трудни за визуализиране. Обадих се на Ник. С него сме приятели от около 7 години. Прочел е всичките книги на света и по-странното е че и всичките ги помни. Заедно двамата изчистихме всички детайли до колкото времето ни позволи.

Процесът ни хареса. Крайният резултат не беше катастрофален. Влезнахме в първата 10-ка с „Рециклирана история“. Искахме да направим история, която да е носител на нашето послание, но то да не бъде на всяка цена разчетено от зрителя. Искахме всеки, който гледа видеото да може да го интерпретира спрямо своята собствена реалност. В последствие чухме толкова много теории за смисъла на съдържанието и всичките можеха да бъдат верни.

Не сме решавали, че ще опитваме пак. То беше ясно. След няколко месеца започнахме да пишем нова история.

Как се сформирахте като екип?

На първо място е, че винаги сме били приятели, и винаги ни е хлопала дъската и на двамата. Явно в резонанс. Две хлопащи дъски в резонанс правят екип. Потръгна ни процесът – аз казвам идеи, Ник ги доразвива, допълваме взаимно цялостната картинка. Накрая каквото е излезнало – харесва и на двама ни. Това като се повтори повечко пъти – ето ти екип.

Как се раждат историите?

Историите се раждат доста спонтанно, колкото и банално да звучи. Ние ги гоним съзнателно, те ни бягат. Но когато се отпуснем и се забавляваме, и правим това, което ни харесва, и се чувстваме свободни на място, което ни е дало корените – тогава идеите сами се блъскат в хлопащите дъски.

А „Прекачване“ се роди от един сън. Тъкмо заработихме по нов проект, когато един приятел ми го разказа. Беше като на кино. Различаваше се значително от това, което написахме в последствие, но от съня дойде настроението и основната конструкция на видеото. Там бяха и гарите и пътникът и забравената любов. Човекът, който ми разказа съня си, участва и във филма. Благодаря му за което.

dsc_0237

Какво е важно хората, които гледат да видят/усетят?

Въпреки това, което сме вложили като идея и замисъл, искаме всеки един човек да вкара своята собствена история, пречупена през неговата си призма. И няма значение какво ще усети, важното е да усети нещо.

Екипът на Teahtalks ви пожелава приятно гледане.

 

 

Leave a Reply