Когато интригуваща книга те накара да направиш Fact Check и преобърне представите ти за онова, което мислиш, че си знаел. Заговорът, Никола Бьогле, стр 282.
Мария Марич
Милева Марич е родена в Сърбия през 1875 г. Отлична ученичка, която според Scientific American през 1892 г. е единствената жена, на която е разрешено да посещава лекции по физика в нейната гимназия в Загреб. За нея се говори, че била тиха, но гениална.
Тя започва средното си образование през 1886 г. в гимназия за момичета в Нови Сад, но на следващата година се прехвърля в гимназия в Сремска Митровица.
В началото на 1890 г. Марич посещава гимназия в Шабац. През 1891 г. баща й получава специално разрешение да запише Марич като частен ученик в изцяло мъжката класическа гимназия в Загреб. Нейн учител по математика е бил Владимир Варичак. Тя издържа приемния изпит и постъпва в десети клас през 1892 г. Печели специално разрешение да посещава лекции по физика през февруари 1894 г. и издържа окончателните изпити през септември през същата година.
Най-високите й оценки били по математика и физика, и двете „много добри“, една оценка под най-високото „отличен“.
През същата година тя се разболява сериозно и решава да се премести в Швейцария, където на 14 ноември започва да учи в “Девическата гимназия” в Цюрих. През 1896 г. тя издържа зрелостния си изпит и започва да учи медицина в Цюрихския университет за един семестър.
През есента на 1896 г. Марич се прехвърля в Цюрихската политехника (по-късно Eidgenössische Technische Hochschule, ETH), след като е преминала приемния изпит по математика със средна оценка 4,25 (скала 1-6). Тя се записва за дипломен курс за преподаване на физика и математика в средните училища по същото време като Алберт Айнщайн. Била е единствената жена в своята група от общо шест ученика и петата жена, която влиза в този курс.
Тя и Айнщайн станали близки приятели доста бързо. През октомври Марич заминава за Хайделберг, за да учи в Хайделбергския университет за зимния семестър 1897/98, посещавайки лекции по физика и математика като одитор. Тя се присъединява отново към Цюрихската политехника през април 1898 г., където обучението й включва следните курсове: диференциално и интегрално смятане, дескриптивна и проективна геометрия, механика, теоретична физика, приложна физика, експериментална физика и астрономия.
В края на образователната им програма през 1900 г. Милева има по-високи оценки от Алберт. Той получава единица по приложна физика, а тя има петица, което е най-високата възможна оценка. Но по време на устните изпити тя се проваля и докато професорът пише на всеки от четиримата мъже в класа на Марич 11 от 12, тя получава 5. Така Айнщайн се дипломира, а Марич – не.
Госпожа Айнщайн
През 1900г. Алберт Айнщайн бива оповестен като единствения автор на първата му статия „Изводи от феномена на капилярността“, въпреки че в писмата си Алберт и Милева я наричат „наша“ статия, навярно заради съвместно сътрудничество. Предполага се, че Милева е отстъпила само Алберт да бъде акредитиран, за да му помогне да си намери работа.
Тежестта на Милева от провала на изпита се засилва, когато тя забременява през юли 1901г. Тъй като бъдещето й е под въпрос, Милева се явява на изпит за втори и последен път, но отново се проваля и й е отказана диплома. Алберт отказваше да се ожени за нея, под претекст, че е безработен и едва свързват двата края.
През януари 1902 г. тя ражда момиченце Лизерл, чиито следи се губят в историята.
През юни 1902 г. Алберт получава работа в патентно ведомство и се жени за Милева на 6 юни 1903 г. Между 1904 и 1910 г. Марич ражда двама сина, Ханс Алберт и Едуард. Тя работи до съпруга си по неговите изследвания, а Айнщайн публикува пет статии през 1905 г. Късметът му се усмихва и той привлича широко внимание и публичност.
По-късно двойката посещава Сърбия три пъти, за да се срещне с роднини и приятели, чиито свидетелства дадоха известна представа за техния съюз. Например Милош, братът на Милева, пише: „…младата семейна двойка сядаше заедно на масата и на светлината на газен фенер работеха заедно върху задачи по физика.“ Милош разказа как са пресмятали, писали, чели и обсъждали. Говори се също, че бащата на Милева доверил на приятели за сътрудничеството на дъщеря му с Алберт.
Има сведения за това как зад кулисите Милева пресмята цифри, аргументира теории, а когато съпругът й започва да преподава в Цюрих, пише лекциите му. Веднъж дори физикът Макс Планк се обрърнал към Айнщайн с въпрос, но му отговорила самата Марич.
Съветският академик Йофе си спомня, че лично е виждал оригиналите на статии от 1905 г., където фигурират две имена – на Милева и на Алберт, но оригиналите не са запазени.
Теория на относителната любов
Двамата изглеждали като страхотно дуо, но няколко години по-късно бракът им рухва с гръм и трясък. Пет години преди развода Алберт Айнщайн съставя унизителен списък с изисквания към съпругата си, който тя трябва да спазва. Част, от които гласят:
Ще се грижи за това:
Дрехите и бельото ми да се поддържат в ред.
Да ми се сервират три редовни хранения на ден в стаята ми.
Ще се откаже от всички лични отношения с мен, освен когато те са необходими за поддържане на обществена изява.
Няма да очаква никаква обич от мен… Трябва да напусне спалнята или кабинета ми веднага, без да протестира, когато я помоля.
През 1912 г. Айнщайн вече се е отказал от брака си. Той започва афера с Елза Айнщайн Лоуентал – негова братовчедка, за която по-късно ще се ожени. Пишейки до Лоуентал, Айнщайн нарича Милева „недружелюбно създание без хумор“ и също така признава: „Отнасям се към жена си като към служител, когото не мога да уволня. Имам собствена спалня и избягвам да бъда сам с нея.“
През 1919г. двамата се развеждат. Марич настоява за клауза в документа за развода, според която ако Айнщайн спечели Нобелова награда, тя ще получи парите.
Документите по бракоразводния процес се съхраняват в Израел и са засекретени. Свидетели на този развод обаче си спомнят, че на процеса са извадени на показ неприятни факти, включително нееднократни случаи на прибягване до физическа разправа от страна на Айнщайн.
Години по-късно Айнщайн се опитва да изпълни обещанието си за въпросната сума от наградата, но Марич възразява, намеквайки, че може да докаже приноса си към неговото изследване. Айнщайн пише на бившата си съпруга: „Когато някой е напълно незначителен, няма какво друго да се каже на този човек, освен да остане скромен и мълчалив. Ето какво ви съветвам да направите.“
В крайна сметка през 1922г. Айнщайн дава парите от Нобеловата си награда на Милева Марич. Въз основа на наскоро публикувани писма (запечатани от доведената внучка на Айнщайн, Марго Айнщайн, до 20 години след смъртта й), Уолтър Айзъксън съобщава, че Марич в крайна сметка е инвестирала парите от Нобеловата награда в три жилищни сгради в Цюрих, за да генерира доходи.
Живот в сянка, но не и след смъртта
През 1930 г., на около 20 години, Едуард (по-малкият син на Марич и Айнщайн) претърпява срив и е диагностициран с шизофрения. До края на 30-те години на миналия век разходите за грижите му в психиатричната клиника „Burghölzli“ на университета в Цюрих смазват Милева. Продава цялото си недвижимо имущество, за да плаща разноските.
Говори се, че до преди да бъде затворен в клиниката, Едуард се е опитал да отстоява истината за създателя на “Теорията на относителността” и заслугите на майка му.
Милева Марич получава тежък инсулт и умира на 72 години на 4 август 1948 г. в Цюрих. Погребана е на гробището Нордхайм. Едуард Айнщайн е бил институционализиран до смъртта си през 1965 г.
През 2005 г е била открита мемориална плоча в бившата й резиденция в Цюрих, къщата Huttenstrasse 62, в нейна памет. През същата година е поставен бюст в нейната гимназия в град Сремска Митровица. Друг бюст се намира в кампуса на университета в Нови Сад. На нейно име е кръстена гимназия в родното й място Тител. Шестдесет години след смъртта й на къщата на бившата клиника в Цюрих, където е починала, е поставена паметна плоча. През юни 2009 г. е поставен на гроба й мемориален надгробен камък.
През 1995 г. Narodna knjiga в Белград публикува (на сръбски) Mileva Marić Ajnštajn от Драгана Букумирович, журналист от Politika. Три години по-късно, през 1998 г., Vida Ognjenović продуцира драма, Mileva Ajnštajn, която е преведена на английски през 2002 г. По-късно Огненович адаптира пиесата Милева, композирана от Александра Вребалов, чиято премиера е през 2011 г. в Сръбския национален театър в Нови Сад.
Знам, че понякога бурята е преди затишието.
Но все още се чудя, на какво е способно едно сърце,
преди да се свие до пръсване.