„СВЕТОВЕ“
В мислите си крия светове,разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък. С очите си разкривам чувства,откривам и погребаното надълбоко,намирам сълза, запечатана в картина. Под краката си пазя върхове,стръмни и високи,
Палитра от чувства, изобразена в редове.
В мислите си крия светове,разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък. С очите си разкривам чувства,откривам и погребаното надълбоко,намирам сълза, запечатана в картина. Под краката си пазя върхове,стръмни и високи,
И след всички тези пъти,в които душата ми трепереше от студ,в страх, несигурност и мрак… Когато миг след миг съм чакал чудо –дума, жест или някаква утеха,най-много сам до мен
И бях там – най-долу,опитвайки всичко за къс еуфория.И бях там – най-горе,с розови, блажени очила.И сега там – по средата,благодарна за всяка секунда лудост,която направи умът ми по-трезвен от
Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. … Прочети повече“Болки” (къс разказ)
А как се губех само, колко падах
и как се влачех бавно, колко се отказвах,
наново почвах докато се проваля,
а след това пак без сили се надигах. … Прочети повече„НАКРАЯ“
Тичаш ли по улиците,
(дълги, тесни, тъмни и павирани)
търсиш ли щастието зад ъгъла на поредната сграда? … Прочети повече„ТЪРСИШ ЛИ?“
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна. … Прочети повече„ОСТАВИ СЛЕДИ“
На днешната дата преди три години се върнах в България Бях заминала в Исландия, където общо прекарах близо две години. Обръщайки се назад към 2020 ми изглежда като поне три
Вярвам, че едно от най-трудните неща на този свят е да прогледнеш. И разбира се, говоря за дълбокото и емоционално, духовно проглеждане. Когато разбереш какво те е направило това, което
Не обичам да говоря за нещата, които мразя. Намирам го за дребнаво, а и се опитвам да държа такъв тип негативни емоции далеч от себе си. Обаче съм трети ден
Прочети повечеАко не познаваш изкуството (ми), познаваш ли ме изобщо?
Не си ли оставаме завинаги изплашени деца? Растем, телата ни се развиват и всичко се движи по вече предопределения цикъл на природата. Изведнъж, така неусетно от юноши ставаме възрастни хора.
Изповед в метафори, или всичко онова, което едно сърце може да потиска до пръсване. Понякога бурята е преди затишието. Прекарах две години от живота си, мислейки си, че ако потисна
Тъгата е емоция, част от необятния спектър на човешката чувствителност. Чувствителност, която ни различава от неодушевените предмети. В нашата палитра има всевъзможни цветове, които се материализират в съзнанието ни непрекъснато