„СВЕТОВЕ“
В мислите си крия светове,разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък. С очите си разкривам чувства,откривам и погребаното надълбоко,намирам сълза, запечатана в картина. Под краката си пазя върхове,стръмни и високи,
“Болки” (къс разказ)
Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. … Прочети повече“Болки” (къс разказ)
„НАКРАЯ“
А как се губех само, колко падах
и как се влачех бавно, колко се отказвах,
наново почвах докато се проваля,
а след това пак без сили се надигах. … Прочети повече„НАКРАЯ“
„ТЪРСИШ ЛИ?“
Тичаш ли по улиците,
(дълги, тесни, тъмни и павирани)
търсиш ли щастието зад ъгъла на поредната сграда? … Прочети повече„ТЪРСИШ ЛИ?“
„ОСТАВИ СЛЕДИ“
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна. … Прочети повече„ОСТАВИ СЛЕДИ“
Имам рожден ден и ставам на три!
На днешната дата преди три години се върнах в България Бях заминала в Исландия, където общо прекарах близо две години. Обръщайки се назад към 2020 ми изглежда като поне три
Да прогледнеш…и да видиш
Вярвам, че едно от най-трудните неща на този свят е да прогледнеш. И разбира се, говоря за дълбокото и емоционално, духовно проглеждане. Когато разбереш какво те е направило това, което
Ако не познаваш изкуството (ми), познаваш ли ме изобщо?
Не обичам да говоря за нещата, които мразя. Намирам го за дребнаво, а и се опитвам да държа такъв тип негативни емоции далеч от себе си. Обаче съм трети ден
Прочети повечеАко не познаваш изкуството (ми), познаваш ли ме изобщо?
Завинаги изплашени деца
Не си ли оставаме завинаги изплашени деца? Растем, телата ни се развиват и всичко се движи по вече предопределения цикъл на природата. Изведнъж, така неусетно от юноши ставаме възрастни хора.
Една изповед в метафори
Изповед в метафори, или всичко онова, което едно сърце може да потиска до пръсване. Понякога бурята е преди затишието. Прекарах две години от живота си, мислейки си, че ако потисна
Как да (не) боли
Тъгата е емоция, част от необятния спектър на човешката чувствителност. Чувствителност, която ни различава от неодушевените предмети. В нашата палитра има всевъзможни цветове, които се материализират в съзнанието ни непрекъснато