Можете да си припомните интервюто на Николай Владимиров за TeahTalks през 2020 година.
Наскоро Николай Владимиров издаде своята нова книга “Прошка от сулган”. Премиерата се състоя на 24 юни 2022г, в K.E.B.A – София. Събитието бе съпроводено от водещ – актрисата и певица Bea MacCartny, с музикалното участие на Петър Чухов и Иван Христов – китара и кавал, певицата Краси Йорданова,
Тодор Станков и група “Наште хора”.
“Знаете ли какво е сулган? Най-големият кошмар на морските хора. Мъртво течение. Не можеш на ловиш риба. Не можеш да отплаваш в дълбокото – към съседни пристанища. Не можеш да товариш и разтоварваш стока на дока. Не можеш да се отдадеш на легенди, калкан и цветарки. Тогава, тъй както си бил някой в своя малък, но голям за теб свят, внезапно вече си никой. Има вятър, но не е в платната ти. Тегли към дъното. Няма движение – ти си застоят, който дори местните кръчми не утешават. Старите хора от морето са искали тихо, като едва доловим шепот, прошка. От мъртвото на морето. Защото всяка секунда сулган в тях е бил момент на умиране.
Защото това е смъртта пред грохота на морето – да не можеш да го живееш, да те остави на сухо в пясъка, който изтича. И когато сулганът затихне, морето отново е твоята църква. Ако не те е потопил под кожата си бетонът на пристана. Който, без да си между вълните, вече е враг, вместо котва.”
В разговор с Теодора Сукарева, Николай Владимиров разказа повече за същината и процеса по създаване на “Прошка от сулган”.
– Кажи ни Ники, какво би казал самият ти за книгата?
Много от стиховете в тази книга са удостоени с Първа награда от конкурса за морска поезия на името на Георги Давидов, в Шабла. Повечето от тях са под редакцията на непрежалимия за мен Евтим Евтимов…
По- новите са редактирани от моя брат Росен Карамфилов .Благодаря и на Роси Фотева (внучка на големия за мен Христо Фотев) и Кристина Митева, които също прочетоха тези стихове и написаха за тях прекрасни анотации!
Това е може би от най-големите трудове на живота ми.
В него съм събрал стотици съдби и места от българското ни Черноморие, от дълбините на морето и морския човек. Живял съм ги, вкусвал съм и солта, и сладостта им. Моят труд имаше за цел да събере морето след тях, да разкаже за него, каквото е, изгубеното в него, новото в него.
Това е книга, която е оценена като отделни стихове от не един в България и чужбина. Книга, събрала Морето в човешки съдби. Книга, която исках да влиза дълбоко и да не се чете бързо. И да остава дълго.
С огромно вълнение TeahTalks пожелава успех! А вие все още имате възможността да се сдобиете с копие на книгата като заявите желание на лично съобщение на Николай Владимиров. Аз лично смятам да го направя още сега!
Знам, че понякога бурята е преди затишието.
Но все още се чудя, на какво е способно едно сърце,
преди да се свие до пръсване.