Независимо от постиженията и дългия си творчески път, дори и най-добрите рано или късно се оказват на прага на смъртта. Казват, че човек сам усеща когато момента наближи. Вижте последните думи на едни от най-големите величия.
Моцарт: „Вкусът на смъртта е на устните ми… Усещам нещо, което не е от този свят.“
Гьоте е казал: „Повече светлина!“, но преди това е попитал лекаря колко му остава. Той отговорил „Един час“, поетът облекчено въздъхнал и прошепнал: „Слава Богу, само един час…“
Пабло Пикасо: „Пийте за мен! Пийте за мое здраве… аз няма да мога вече.“
Виктор Юго: „Това е битка на деня и на нощта. Виждам черна светлина.“
В последните минути от своя живот Волтер умолявал своя лекар: „Заклевам ви, помогнете ми. Ще ви дам половината си имущество, ако продължите живота ми поне с шест месеца! Ако не – аз ще отида в Ада, а вие ще ме последвате.“ А когато свещеникът му казал да се отрече от Сатаната, той му отговорил: „Добри човече, не е моментът да си създавам нови врагове.“
Минути преди смъртта си, Едисон отворил очи, няколко секунди гледал право пред себе си и казал: „Удивително! Колко е красиво там!“
Алфред Хичкок: „Никой не знае какъв е краят. Трябва да умреш, за да разбереш как в действителност свършва всичко. Въпреки че католиците възлагат на това своите надежди.“
О’Хенри: „Включете осветлението! Не искам да се прибирам у дома по тъмно.“
Кралят Слънце (Луи XIV): „Защо ревете? Мислехте, че съм безсмъртен ли?“
Когато свещеникът призовал Чарли Чаплин да се помоли Господ да приеме душата му, той отговорил: „Защо не? Тя така или иначе му принадлежи.“
Фрида Кало: „Надявам се това да е едно радостно отпътуване и никога да не се върна повече тук.“
Бетовен: „Аплодисменти, приятели! Комедията свърши!“
Хъмфри Богарт: „Не трябваше да минавам от уиски на мартини.“
Източник: radio1
Знам, че понякога бурята е преди затишието.
Но все още се чудя, на какво е способно едно сърце,
преди да се свие до пръсване?