Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай,
чуй гласа си, нека да те видят всички.
И кротък да живееш, няма да намериш рай,
накрая казват, всички страдат от въздишки.
Бъди в сега, не в някога преди,
не забравяй свойта вяра и помни,
с всеки ден умираш…
остави следи.
Знам, че понякога бурята е преди затишието.
Но все още се чудя, на какво е способно едно сърце,
преди да се свие до пръсване?