„НАКРАЯ“

“… За да се научиш да живееш, първо трябва да умреш.”

А как се губех само, колко падах
и как се влачех бавно, колко се отказвах,
наново почвах докато се проваля,
а след това пак без сили се надигах.

Ръце протягах там,
където трябваше да свия в юмрук.
Глава облягах там,
където най им бе удобно да е сломена.

Танцувах танц, който не умея.
Горях в огън, който е от лед.
Летях в посока, водеща надолу.
Крещях без думи, пишейки с очи.

И накрая,
разбих се на хиляди парчета,
за да се създам.

Author: Теодора Сукарева - Теа

Знам, че понякога бурята е преди затишието. Но все още се чудя, на какво е способно едно сърце, преди да се свие до пръсване.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *