“… За да се научиш да живееш, първо трябва да умреш.”
А как се губех само, колко падах
и как се влачех бавно, колко се отказвах,
наново почвах докато се проваля,
а след това пак без сили се надигах.
Ръце протягах там,
където трябваше да свия в юмрук.
Глава облягах там,
където най им бе удобно да е сломена.
Танцувах танц, който не умея.
Горях в огън, който е от лед.
Летях в посока, водеща надолу.
Крещях без думи, пишейки с очи.
И накрая,
разбих се на хиляди парчета,
за да се създам.
Знам, че понякога бурята е преди затишието.
Но все още се чудя, на какво е способно едно сърце,
преди да се свие до пръсване.