„КРАДЛИВИ СТРАХОВЕ“

Мечтая да тропам с крак,
да кресна и забравя,
да разбия
нечий кораб
и да го гледам как потъва.
Да чуя собствен глас
без да следва
пронизваща вина,
че искам каквото искам
и бягам,
откъдето не желая да стоя.
Цял живот желая,
да упражня
уж свещеното си право
да бъда мен си
из море от плява.
Искаше ми се,
небето с мойте бури
да се съобрази
веднъж,
да напоя звездите
с крадливи страхове,
отнели моя сън.
И ето пак притихвам,
стискайки през зъби
черна жлъч.
Някой трябва да го прави,
ако всичко тъне в разруха
какво ни чака
занапред?