Гостуването ми в Етнографски комплекс „Светилото“ в Голямо Дряново бе великолепна вечер, изпълнена с поезия и вдъхновяващи разговори, които оставиха следа в Сбирка Ланкова къща.
Женя Димова, благодаря за топлото посрещане, както и за това, че правите тези срещи възможни. Отваряте широко вратата си за непознати, а изпращате приятели.
Специални благодарности и на Народно читалище „Зора – 1902“, с пожелание за още нови творчески събития.
Беше удоволствие и чест да съм сред вас – писатели, поети, художници, четящи хора с обич към изкуството и книги в сърцето.
“Тя беше там” е заявяване на себе си! Обозначаване на местата, на които човек присъства, където е (бил) важен. Където мисълта е дошла, усетена от по по-силен и свой начин. Външни, реални места – на гари с отминаващи влакове, в колата докато шофираш или чакаш на светофара, в самотната нощ с поглед в прозореца…Но и вътрешни моменти на тъга по загуба, в мигове на обърканост от несправедливо отношение, когато са нагрубили душата, когато насреща има пръсти, свити в юмрук вместо отворени за прегръдка длани. И идеята за време – загубено, но спечелено точно заради поетичния усет. Защото тогава се е родил стих и той е запазил мига завинаги.
– Женя Димова
Благодаря на всички, които бяха с нас!
Вярвам, че думите притежават огромна сила.
Навярно един човешки живот не стига, за да се опитомят,
но какво му остава на един пишещ човек, освен да опита?
