История за един мъченик (Къс разказ)

История за един мъченик (Кратък разказ) Теодора Сукарева

Матей закрачи през снежния път с ръце в джобовете. Погледът му бе забит надолу, сякаш ако го отместеше, краката му щяха да обърнат посоката си предателски. Дъхът му образуваше бели облачета, но мъжът не бе в състояние да им се зарадва. Тротоарът водеше надясно и той го последва хипнотизиран от шумните си стъпки. Иска или не, беше се запътил към кварталния хранителен магазин. Вкъщи го наричаха “нашият”. Матей се усмихна, но бръчките под очите му не трепнаха.

„Нищо наше нямаме, даже покривът ни е чужд.” — помисли си.

Ако баща му беше жив, щеше при всяка възможност да го кори.

“Какъв мъж си, Матей, не успя да създадеш една къща, все по чуждите вирееш.”

Петдесетгодишният син някога вярваше, че с кончината на баща му, ще си заминат и лошите думи. Щяха да останат само добрите спомени, а времето щеше да изтрие ненужното. Уви, вътрешният глас на Матей и до ден днешен звучеше досущ като татковия.

Мъжът се спря пред вратите на магазина.

“Насъщния ни хляб дай ни днес и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” – изрече бавно.

Първо мина през щанда с консерви. Лъскавите метални кутийки бяха подредени като войничета. Отдясно седеше витрина с млечни продукти – сирена, кашкавали. Стомахът му се сви. Сетне, забърза крачка към регалите с хляб и огледа всички марки. Вниманието му се насочи към най-малкия.

Матей излезе от магазина, без да купи нищо. Втурна се наобратно по позната улица почти по усет, тъй като влажният му поглед бе замъглен. Вятърът се бе усилил, но не достатъчно, за да отвее прясно извършения грях.

Мъжът влезе в едностайната си квартира. Разкопча шубата и изпод нея се появиха консерви, кашкавал, та дори и хляб.

– Прости ми, Господи! Синът ми е гладен! – каза сподавено и падна на колене до масичката, върху която стояха лъскави греховете му.

Вратата на банята изкърца.

– Тате, тате! Какво е кашкавал? – Попита развълнувано единадесет годишно момче, прочитайки един от етикетите.

Матей се върна в магазина и призна за кражбата. Собственикът извика полиция.
Може би щяха да го отведат в неговата Галилея.

Author: Теодора Сукарева - Теа

Вярвам, че думите притежават огромна сила. Навярно един човешки живот не стига, за да се опитомят, но какво му остава на един пишещ човек, освен да опита?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *