Кристофър “Дакс” Джонсън – самоук музикант с безсмъртно послание

Има музика, която преобръща светове, губи времето някъде в пространството и носи една безформена тъга да полегне върху гърдите ти.

Дакс Джонсън е роден на 29 март 1975 година в Спокейн, щата Вашингтон. Баща му Том Джонсън споделя, че още като малко дете започва да свири на пиано веднага след като го вижда за първи път. Взема само един урок по пиано, който трае около 10 минути. Всичко останало учи сам. Завършва средното си образование в Mead High School, Спокейн.

През 90-те започва да се изявява като пианист със свой стил, съчетаващ неокласика и влияния от различни музиканти като Бах, Джордж Уинстън и Металика.

Той сам се определя като самоук и често казва за себе си:
„Аз съм пианист, просто не изглеждам като такъв.“

Хората споделят за него, че със своите татуировки и дълга коса бил оприличаван на обикновен рокер, но всеки, който се заслушал в неговата музика, разбирал що за виртуоз и иноватор е Дакс. Той изнася концерти на улици, в зали и в паркове из целия северозапад на САЩ, като понякога буквално мести рояла си по улиците, за да свири на минувачите.

В периода между 1998 и 1999 година издава дебютния си албум Merciful Dwelling, за който Кати Парсънс пише рецензия:

„Наистина вярвам, че тук имаме звезда в процес на съзряване!
Много по-млад от повечето изпълнители в този жанр (23), Дакс Джонсън е преживял повече за своите години, отколкото повечето хора за целия си живот. Когато прочетох, че е самоук пианист, бивш наркоман и алкохолик и с диагноза маниакална депресия, очаквах CD-то да е мрачно, потискащо и музикално хаотично. Колко съм грешала!
…
Невероятен албум от артист, за когото съм сигурна, че ще чуваме още много, докато кариерата му се развива!“

Както става ясно, Дакс Джонсън е бил изключително надарен артист, който води ежедневна битка срещу депресията и своята зависимост. Въпреки това, или може би благодарение на това той оставя уникален отпечатък в музиката. През 2000 година издава втория си албум “The Random and the Purpose”, в който за пръв път използва своята иновация – „четвъртия педал“, който заглушава струните на пианото и създава особено, приглушено звучене.

В допълнение често късал струните с пръсти или ги удрял с чукче, за да създаде уникални звуци от инструмента си. Дакс организирал спектакли, в които съчетава своята музика с живопис, скулптура, брейкденс и други изкуства. Той натрупва популярност най-вече след издаването на третия си албум “Levity”. В него прилага новите си техники, които будят възхищение.

Някои от вдъхновенията му за композициите в албума:

“Jadynn’s Lullaby” се ражда от предизвикателство, отправено от сестрата на Дакс – да напише песен, без да използва клавишите, само със заглушаване, късане и всякакви други техники освен обичайното свирене. Допълнително вдъхновен от малката си племенница, която се събудила с писъци от кошмар, Дакс Джонсън започнал да композира това красиво парче, за да я утеши.

“Zavior Dax” е посветена на малкия му син и е нежна, красива балада за дълбоката любов на баща.

“Ma Belle Danceur” е написана за балетните уроци на дъщеря му Ема Рейн, която понякога се появявала на негови концерти в балетно облекло, танцувайки.

“Song in A Minor I (Logan)” е написана за един от заварените му синове – едновременно мистериозна и радостна.

“Bright Eyes” е посветена на съпругата му.

В “Still Small Voice” говори за пътуване навътре, към креативността на безмълвния ум, с притъпени сетива и тихия вътрешен глас.

“This Present Place (Philippians 4:6–7)” е изпълнена с търсене и саморазмисъл и използва „специалните ефекти“ умело.

След успеха си Кристофър Джонсън се премества в Лос Анджелис в началото на 2005 година, за да продължи кариерата си и да търси нови възможности. Той не спира да говори открито за борбата си с депресията и зависимостите.

На 23 ноември 2005 г. умира на 30-годишна възраст в медицинския център Harbor UCLA в Лос Анджелис от неволна свръхдоза. Новината за смъртта му носи огромна болка не само на семейството му, но и на всички почитатели на неговия талант. Остава запомнен по цял свят като неповторим музикант, който не се вмества в жанрове и етикети.

„Нежният великан“, както го наричат, създаде пиеси и песни, които разкриват крехкостта, болката и надеждата на човешката душа.

Дакс години наред говорил за вокалния албум “Beauty of Human Error”, по който работел, но напуска този свят, преди да успее да го завърши. За да намерят утеха, семейството и приятелите му събрали студийни записи от 2004 г., както и откъси и фрагменти, намерени в други студия и по касети, на които е записвал музикални идеи. Така те създали портрет на Дакс и неговия вътрешен свят.

Дакс Джонсън акомпанира сам на пиано (със и без своето изобретение – четвъртия педал) в повечето от песните, а в други свири на китара. Сузи Брадфорд, честа партньорка на Дакс в дуети, се появява в някои от песните, съчетавайки своя лиричен глас с баритона на Дакс.

Светлината на Дакс

Кристофър “Дакс” Джонсън е личност, творец, нежен великан с много таланти, с които е опитал да създаде нещо вечно. Дакс е успял, макар да го няма вече и липсата му да белязва сърцата, които е докоснал. Творчеството му може да се възприеме като разговор, послание, мъждукаща светлинка в дълъг, тъмен тунел.

Албумът “Beauty of Human Error” е красив, трагичен, емоционален, той е всичко онова, което музиката трябва да бъде. Макар пътят между мрака и светлината да е дълъг, понякога дори по-дълъг от човешкия живот, е изключително важно да отдаваме нужната почит на всеки, който успее да създаде изкуство, което докосва, прегръща и лъха на обич.

Защото именно тези творци, докато ни дават глътка въздух, капчица вдъхновение, обикновено имат най-много нужда от тях.