В мислите си крия светове,
разбивам порти,
бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина.
Под краката си пазя върхове,
стръмни и високи, като от сън,
редуващ кошмари и мечти.
Мога и не мога всичко наведнъж,
седя и тичам,
летя и падам едновременно.
Крия се, но се показвам,
и когато най ме няма, пак съм там.
Тиха ли съм просто се сети,
бутам непреклонни зидове от камък,
в мислите си крия светове.