“Тя беше там” – изд. меки корици

Докато летяхме към чужди небеса
забравихме, че имаме корени –
те изгниха в старите къщи,
молейки за чаша с вода.
Покорявахме белите облаци,
докато капка по капка от близките
се вливаха към морската бездна,
без да пречат на никого.
Само липсата им остана,
телата по старите мебели,
лицата по снимките,
тежестта след ден, четиридесет,
завинаги.

 

И никое небе не успя да ни каже
на коя река да се помолим за прошка.

Сякаш бяха днес наздравиците

и цветовете в тъмното небе,

вгледах се – оказа се април.

Не успях да се сбогувам с януари,

не успях да се сбогувам и преди,

може би затова времето препуска

през шепите ми като пясък

и все по-малко разпознавам

сезоните.