Миа Сапата – пънк звездата в злощастния Клуб 27

Когато говорим за звезди, не винаги става дума за голяма популярност, световна слава и награди. Много често изключително надарени музиканти или, общо казано, хора на изкуството успяват да повлияят на дълбоко ниво и оставят следи със своята харизма, талант и дух. Миа Сапата е точно от тези творци, но за съжаление пътят ѝ бива прекъснат още в своето начало.

„Клуб 27“ е термин, който се появява след смъртта на известни личности на 27-годишна възраст като Брайън Джоунс, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус и други. „Клубът на 27-те“ остава символ на трагичната и ранна загуба на таланти.

Миа Сапата

Родена на 25 августа 1965-та година в Луисвил, Кентъки, Миа е посещавала гимназията Presentation Academy. Тя е от мексикански произход и се говори, че е била далечна роднина на Емилиано и Еуфемио Сапата (Емилиано Сапата е една от водещите фигури на Мексиканската революция в началото на XX век, борил се за аграрна реформа и правата на селяните; Еуфемио Сапата е негов брат и също участва в революцията като военен командир). Сапата се е научила да свири на китара и пиано още на деветгодишна възраст и е била повлияна от пънк рок, както и от джаз, блус и R&B изпълнители като Беси Смит, Били Холидей, Джими Рийд, Рей Чарлз, Ханк Уилямс и Сам Кук.

Тя произхожда от заможно семейство, но често е живяла без материални удобства. Както баща ѝ описва това: „Миа живееше в два различни свята. Тя живееше от двете страни на улицата — от едната страна беше праволинейният живот с религиозни училища, заможно семейство и тенис клубове. Но когато преминеше на другата страна на улицата, материалните неща преставаха да имат значение за нея.“

The Gits

През 1984 г. Миа Сапата започва обучението си в колежа „Антиох“ в Йелоу Спрингс, Охайо, със специалност “Свободни изкуства”. Две години по-късно, през септември 1986 г., заедно с трима приятели — китариста Андрю “Джо Сплийн” Кеслър, барабаниста Стив Мориарти и басиста Мат Дрезднър — основава пънк рок бандата The Gits. През 1989 г. четиримата се преместват в Сиатъл, Вашингтон — град, който по това време се превръща в средище на алтернативната музика. Там Сапата започва работа в местен бар, а групата се настанява в изоставена сграда, която кръщават „The Rathouse“ („Къщата на плъховете“).

Между 1990 и 1991 г. The Gits издават няколко сингъла чрез независими лейбъли, които бързо печелят вниманието на местната публика. Сцената в Сиатъл ги приема радушно, а групата често дели сцена с приятелите си от 7 Year Bitch. През 1992 г. излиза дебютният им албум Frenching the Bully, който затвърждава репутацията им сред феновете на пънк и гръндж музиката.

Последната песен от албума е озаглавена Second Skin, в която Миа пее:

Each time I close my eyes I see another chain
It’s one I can’t forget, something I can not break out of
I need a second skin, something to hold me up
Can’t seem to get out of this hole
I’ve dug my soul right back in.

Песента се превръща в една от най-емблематичните за групата.

The Gits и Сапата в частност стават популярни сред феминистката общност в Сиатъл. Разпознаваемостта им нараства, докато работят върху втория си албум — Enter: The Conquering Chicken. Планират голямо турне в САЩ и Европа, както и серия от концерти на местно ниво, като междувременно получават интерес от различни звукозаписни лейбъли. Но преди да успеят да завършат албума, Миа е нападната и убита.

Около 2 часа сутринта на 7 юли 1993 г. Миа Сапата напуска бар Comet Tavern в квартал Капитол Хил, Сиатъл. Тя обикновено отсядала в студио, разположено в мазето на жилищна сграда само на пресечка оттам, и същата нощ за кратко се отбила при приятел, който живеел на втория етаж. Това е последният път, когато Сапата е видяна жива.

Тялото ѝ е открито около 3:30 ч. сутринта в Централната част на Сиатъл. Тя е била пребита, изнасилена и удушена. Смята се, че е попаднала на нападателя си малко след 2:15 ч. сутринта. При откриването ѝ тя няма документи за самоличност и първоначално не е идентифицирана. В епизод на телевизионното предаване Forensic Files се разкрива, че съдебният лекар — фен на The Gits и редовно посещаващ техни концерти — я разпознава. Според него, дори да не беше удушена, Миа би починала от вътрешните наранявания, причинени от побоя. Съдебномедицинската експертиза установява признаци на сериозна борба, травма в коремната област и разкъсан черен дроб.

Миа Сапата е погребана в гробището Cave Hill в родния ѝ град Луисвил. Музикалната общност на Сиатъл, включително някои от най-известните банди като Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden, събира 70 000 долара, за да бъде нает частен детектив за тригодишно разследване. Макар средствата да се изчерпват без да настъпи пробив в случая, детектив Лий Хиърън продължава да работи по него доброволно. През 1998 г., пет години след убийството, детектив от полицията в Сиатъл, Дейл Толман, заявява: „Не сме по-близо до разкриването на случая, отколкото бяхме веднага след убийството.“

Справедливост, макар със закъснение

През 2003 г. кубинецът Хесус Меския, рибар от Флорида, който емигрирал в САЩ през 1980 г. с т.нар. Mariel boatlift (Мариелският корабен поток е масовото изселване на кубинци към Съединените щати през 1980 г., при което около 125 000 души напускат Куба през пристанището Мариел. Това се случва след решение на Фидел Кастро да позволи на кубинците да напускат страната без ограничения, като отговор на период на икономически затруднения и политически безредици в Куба), е арестуван и обвинен за убийството на Миа Сапата, след като ДНК доказателства го свързват с престъплението.

Профилът е изграден от слюнка, открита в следи от ухапвания по тялото ѝ, и е запазен в хладилен архив до появата на технологията STR, която позволява пълно извличане на ДНК. Първоначално, през 2001 г., пробата не дава съвпадения, но година по-късно ДНК на Меския влиза в националната база данни CODIS, след като той е арестуван във Флорида за кражба с взлом и домашно насилие.

Меския има дълга история на насилие над жени — включително домашен тормоз, нападения и побои. Всички негови бивши партньорки, както и съпругата му, са подавали сигнали срещу него. Има и подаден доклад за непристойно поведение в Сиатъл само две седмици след убийството на Сапата. Въпреки това, не съществуват доказателства за предишна връзка между него и Сапата.

Меския отказва да свидетелства в своя защита и настоява за невинност. Според тезата на обвинението, той е видял Миа да напуска бара, последвал я е, след което я нападнал. Тя е била със слушалки и вероятно не е чула, че някой я приближава, преди да бъде хваната и завлечена до колата му, където е била насилена и убита на задната седалка.

През 2004 г. Меския е признат за виновен от съдебни заседатели и осъден на 36 години затвор. Година по-късно апелативен съд потвърждава присъдата, но отменя наказанието, тъй като съдията е надвишил допустимия срок без съгласието на журито. Делото е върнато за преразглеждане, но след като Меския се отказва от правото си журито да определи присъдата, съдията отново постановява същото наказание — 36 години, считано от януари 2003 г.

Хесус Меския умира в болница във Вашингтон на 21 януари 2021 г. на 66-годишна възраст.

Смъртта на Миа Сапата разтърсва музикалната общност в Сиатъл

Според Seattle Times, смъртта на Миа бележи края на усещането за непобедимост в сцената. Кристен Сторм казва, че нейната смърт разбива мита, че „това не се случва на силни жени като нас“.

След убийството на вокалистката на The Gits, нейните приятели създават група за самозащита, наречена Home Alive (курсове по управление на гнева, използване на лютив спрей и бойни изкуства). Организират се благотворителни концерти и се издават албуми с участието на банди като Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden, Heart и Presidents of the United States of America. Джоан Джет записва албум с членовете на The Gits, наречен Evil Stig („Gits Live“ наобратно).

През 2005 г. излиза документалният филм The Gits Movie за живота на Сапата, групата и музикалната сцена в Сиатъл. Първото му показване е на кинофестивала в Сиатъл, а през 2008 г. филмът излиза по кината в повече от 20 града в Северна Америка на 15-ата годишнина от смъртта на Сапата. На следващия ден излизат DVD и албумът Best of the Gits.

Пънк бандата 7 Year Bitch посвещава албума си ¡Viva Zapata! (1994) на Миа, като някои песни пряко разглеждат убийството ѝ. Джоан Джет и Катлийн Хана написват песен „Go Home“ в нейна чест, издадена през 1994 г., с видеоклип, в който жена се защитава от нападател.

През 2013 г. в Сиатъл се играе пиесата These Streets, вдъхновена от историята и музиката на Сапата и други жени музиканти от града.

През 2019 г. барабанистът на The Gits, Стив Мориарти, публикува книгата Hurry Up and Wait: The Story of The Gits, посветена на живота и творчеството на Миа Сапата. В този труд той разказва историята на бандата и на своята приятелка по начин, който отдалечава фокуса от трагичната ѝ смърт и поставя акцент върху нейния артистичен талант и влияние върху музикалната сцена в Сиатъл. Мориарти се стреми да представи Миа като истинска творческа личност — жена със силна идентичност, чието наследство продължава да вдъхновява фенове и музиканти. Книгата е своеобразен акт на почит и опит за възстановяване на нейния глас в историята на рок музиката.

32 години след смъртта си, Миа все още е вдъхновение

В запис от последното участие на The Gits в Лос Анджелис, качен в YouTube, се вижда как Миа Сапата често затваря очи и с цялото си присъствие изразява болката, гнева и радостта, които се крият в музиката ѝ. Басистът Мат Дрезднър и китаристът Анди Кеслър я описват в интервю пред The Times като човек с „нула търпимост към фалша“ — „100% естествена и автентична“. На сцената изпълненията ѝ се превръщат в „танц, чрез който предава емоциите, за които пее“, казва Дрезднър.

„Не мисля, че в това, което правеше, имаше каквато и да е преструвка — тя просто беше себе си… Текстовете ѝ са лични и сурови, и според мен това е най-прекият прозорец към това коя беше тя — по-добре от всичко, което аз бих могъл да кажа за нея“, споделя още Дрезднър.

През 2025 г. първият албум на The Gits, Frenching the Bully, e преиздаден в remastered версия от Sub Pop Records в памет на Миа. Това издание включва подобрено аудио качество и допълнителни бонус тракове, които подчертават музикалното наследство на групата и силната ѝ връзка със Сиатълската сцена от началото на 90-те години. Албумът е достъпен за слушане в техния ютуб канал, предоставяйки на нови и стари фенове възможността да се потопят в енергията и емоцията на The Gits.

Аудио вариант на статията

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Case 77: Mia Zapata – Casefile: True Crime Podcast”. Casefile: True Crime Podcast. March 11, 2018. Retrieved June 21, 2018.
2. Mendez, Stephanie (31 January 2025). “Mia Zapata of The Gits is still influential 30 years after her death”. Los Angeles Times. Retrieved 28 April 2025.
3. “Mia Zapata 1965-1993”. thegits.com. The Gits. Archived from the original on April 6, 2013.
4. Mary F. Pols, “Holding On to Mia’s Magic—Singer’s Killing Leaves Grief in the 2 Worlds She Lived In,” Seattle Times, August 26, 1993.
5. The Gits Biography, Songs, & Albums.” AllMusic, https://www.allmusic.com/artist/the-gits-mn0000077821/biography.
6. Alex Tizon (August 23, 1998). “Who Murdered Mia Zapata? No Arrests, Few Clues 5 Years After Slaying”. Seattle Times.
7. “mia zapata – An up and coming Seattle musician is murdered”. unsolved.com. Cosgrove-Meurer Productions, Inc. Archived from the original on May 21, 2013. Retrieved May 20, 2013.
8. Ancestry.com
9. State v. Mezquia, No. 54246-0-1 (Wash. Ct. App. 2005-08-22).
10. Chan, Sharon Pian (January 30, 2009). “Singer’s killer sentenced to 100 years in prison again”. Seattle Times. Retrieved June 3, 2014.
11. De Sola, David (May 23, 2021). “Mia Zapata’s Killer Has Died. Peers Remember the Gits Singer’s ‘True Independent Soul'”. Rolling Stone. Retrieved May 23, 2021.
12. Himes, Geoffrey (November 24, 1995). “Jett takes off with Evil Stig”. The Washington Post. Retrieved January 20, 2022.
13. ACT Theatre (February 19, 2013). “These Streets Play”. These Streets website. Retrieved June 2, 2014.
14. Brodeur, Nicole (March 11, 2004). “What might have been for Zapata”. Seattle Times.
15. All Things Considered, NPR, April 17, 1996.
16. Girouard, Margaret O. (2009). Heavy Angel: Mia Zapata; Exploring the Living Memory of a Seattle Legend. Yonkers, New York: Sarah Lawrence College. Archived from the original on October 21, 2017 – via thegits.com.
17. Los Angeles Times “A portrait of an artist as a young punk rocker: Mia Zapata of The Gits is still influential 30 years after her death”