Из редовете на „Сириус“ от Александър Бандеров

Любим автор и гениален поет.

Творчество

Александър Бандеров е роден през 1933 година в родопското село Лясково. Той се утвърждава като значима фигура в българската поезия още с ранните си стихосбирки като “Най-добрият урок” (1962), “Денят е с две лица” (1967), „България, лето 893” (1970) и „Пътуване към планината” (1974).

Следват “Когато си далеч” (1979), “Ако останат спомени” (1982), “Нощни галактики” (1983), “Отвъд сините планини” (1986) г, „Глуха тетрадка” (1991) и “Рушенето на часовете” (1993).

През 1995 година, Александър Бандеров се мести в Торонто, Канада. Там пише носталгичните си стихосбирки “Вигвамите на Орилия (2001) и “Отблясъци от малахит” (2003), както и есеистичната книга “Сред слънчевите копия на здрача” (2005). Последната му стихосбирка “Отвъд” е публикувана през 2007г .

Александър Бандеров умира на 8 ноември 2007 година в Торонто. По негово предсмъртно желание, урната с прахта му е положена Централното пловдивско гробище. През 2008 г. в издателство „Хермес” излиза книгата с избрани стихове на А. Бандеров „Сириус” (272 стр.) под съставителството на Антон Баев, каквото било желанието на поета.

Стихотворения

„НЕДЕЛЯ“

Не мога вече сам да се позная.
Прибирам се посред нощта унил.
Кънтят стените в празната ни стая,
звукът се блъска тъпо, злъчка пил,
и болката отново заговори.
Зад мен лежи отломка от скала.
Вратата към деня ще се затвори,
като че никога не е била,
а да се върна е отдавна късно.
Обреченост. Зад своя черен праг
нощта ме чака, за да ме отблъсне.
Наместо искреност, ще срещна враг.
На пепел стават мислите последни,
безцелно пръскат гаснещи искри.
В такава нощ слепецът ще прогледне,
но аз ще ослепея до зори,
ако света е все така „разумен“.
Ирония, която ме поглъща.
Да няма на кого да кажеш дума…
В гората бе родопската ни къща,
а в нея можеше да влезе всеки.
Така е страшно в тоя град голям.
За теб да няма ни една пътека
към другия, по друг, но също сам.

---

***
Омръзна ми да се преструвам
на сговорчив, смирен човек.
Нима за да просъществувам,
съм се родил през този век!
Ще тръгна скоро, ще си ида,
какъвто ме познават прям.
Не ви дължа, не съм обиден,
но между вас бях страшно сам.

---

***
Аз не вярвам дори, че съм жив.
Мисълта, че съм жив, е измамна,
че съм тъжен или щастлив,
че угасвам или ще пламна.
Тия, дето живяха пред мен,
със смъртта си света разрушиха.
Те ми дадоха първия ден
и отровната чаша изпиха.
И е пусто и празно без тях.
Търпеливо е времето – чака.
Та и аз на шега остарях,
а и моят свят пя, но и плака.
И не вярвам, че още съм жив.
А все пак, но все още живея,
непростимо, скандално щастлив
и пронизан от болка, се смея.

---

***
Не можем да живеем без надежда.
Привидно всичко е като преди.
Небето в изворите се оглежда,
наоколо ни пеещи води,
но аз съм друг. Лицето е измама.
Не виждате ли, между вас ме няма?!

---

България, свидната моя България, стене
безбожно самотна, тревожно далече от мене.

Александър Бандеров