Искаше ми се
като отрежа косата си наполовина
и подритна кичурите под стола
да видя и част от мене да си тръгва,
да остане само новото, непонятното,
уханието на приключение
а то тамън обратно –
режеш, изхвърляш, сменяш ненужното,
а миналото е посято като зрънце
във всяко бъдеще и ново утро
и така
не можеш да си някой нов,
без всичко старо в себе си.
Теодора Сукарева