Ти не си това, което исках

 

Повечето хора имат навика да идеализират човека срещу тях. Приписват му положителни качества, които той не притежава и заблуждават себе си, че най-накрая търсенето е приключило. А когато истината дойде наяве? Кой е виновен?

Може би в човека съществува неистовото желание да припише качествата, които е търсил, върху това, което е намерил. Имам предвид, толкова много да ни се иска това срещу нас да е ТЯ или съответно ТОЙ, единствения, незабравимия, непрежалимия и прочие още глупости, че се правим на слепи и сами си украсяваме действителността.

Може би в човека има една развиваща се фобия от самота, която отчаяно те кара да се вкопчиш в онова, до което ти е лесно да се докопаш. ('Щото знае ли се после, когато одъртееш и погрознееш, ще има ли с кой да си гониш покемоните, няма ли да има?) И само едно малко предположение, изказано на глас. Дали тази фобия има нещо общо с това, че се подценяваш като човек. Като мъж или жена. (Или и двете едновременно, че то в тоя 21 век...)

Възможно ли е наистина всичко да тръгва от оценката ти за ... теб?

Ще ти спестя няколко тома психология, врачките по кабелната и на леля ти Гинче боба и ще ти отговоря - да, така е. Извода съвсем опростен е следния: Ти мислиш, че нещо ти куца и си търсиш половинка, на която всичко да и е наред, за да те допълни, за да има баланс. Пльоскаш на масата някакви супергеройски качества и ги лепваш за човека, като очакваш всичко да е наред. След време, когато се оказва, че той дори не е близо до създадения от теб идеал за него ти се разочароваш. От него?! Пък това е все едно да се разсърдиш на Милка, че произвеждат шоколад и ти като изядеш 7, качваш килограми.

Опитвам се да кажа, че на всеки нещо му куца. Не сме създадени съвършени, всички имаме силни и слаби страни и това е наред, защото просто е. Било е така и винаги ще бъде. Трябва да се научиш да се приемаш такъв, какъвто си и да се вглеждаш в другите отвъд твоите желания и интереси. Според мен така се изграждат истинските приятелства и връзки. Не е в основата приликата между вас, а разликата, която сякаш ви сплотява още повече.

И недей да се сърдиш, че човека срещу теб не е това, което искаш. Той не е виновен.

Автор: Теодора Сукарева   

%d1%82%d0%b5%d0%b03

 

 

2 thoughts on “Ти не си това, което исках

  1. Здравей, не става дума за търсене на перфектен партньор. Такова животно няма, радвам се за хората които твърдят обратното. От това което си написала – да приемаме хората, като това което са, разбирам, че според теб разбирателството и щастието е повече въпрос на това да приемем другия (какъвто и да е той), а не толкова на това какъв точно е. От това излиза, че човек като се хване с някого, зашо да не кара цял живот така … няма смисъл да се опитваме да открием някого, когото усещаме като по близък до нас… Дано това мислене е успешно за теб, за други никога няма да е.

    1. Става дума за това да приемеш човека срещу теб какъвто е и да прецениш дали можеш да го обичаш и да бъдеш с него. Не да бъдеш с някого защото храниш илюзии, че той ще се промени заради теб, за да покрие нереалистичните ти очаквания. Не става въпрос да приемаме какви да е хора до себе си, грешно си разбрал/а посланието. : )

Leave a Reply