К’ва работа, к’ви 5 лева

През годините доста често си имах взимане-даване със сайтове като джобс.бг, заплата.бг и прочие. Гледам, ровя, скролвам и рева като магаре. Защо по дяволите? Имам своя теория, че проблема се корени в това, че в днешно време, особено в България, всеки ама абсолютно всеки може да се нарече “работодател”. Под всеки, държа да се отбележи, че сульо и пульо са най-често срещаните варианти. Хора с купени дипломи и принтирани от интернет сертификати за чужди езици застават пред теб, присвиват очи и те гледат изпитателно.

Преди две години, през лятото попаднах на една обява за почасова работа. Беше озаглавена “Технически секретар/асистент”. Описанието беше доста минималистично. Фирма търси млад, енергичен човек за позицията технически секретар. Работа в динамична работна среда. Изисквания: компютърна грамотност, владеене на чуждИ езици, лоялност, изпълнителност, бла-бла. Почасова заетост.

Няма име на фирма, няма адрес, няма дейност на организацията – нищо. Ей, така пльоснато все едно си написал бележка на таблото в Кауфланд “продавам бойлер”. Ако щеш. Добре, че съм свикнала с олигофренски написаните обяви и тихо се примирих и кандидатствах, чисто и просто от любопитство. Те пък взеха, че се обадиха на следващия ден и ми насрочиха интервю. Така наречения им офис беше в “административния център” на пловдивски хотел. Изкачвайки стълбите се сетих, че съм гледала филми на ужасите, развиващи се в по-приятна обстановка. Почти бях психически подготвена да срещна някакъв изтръпнал наркоман в коридора със спринцовка в ръката, ама може би се беше скрил по онова време. Мечка страх, мен не страх – си казах и влязох в офиса след дискретно почукване на полупадналата врата. Посрещнаха ме два чифта любопитни очи. Първите бяха на един младеж, изглеждащ доста изтормозен и потиснат, защо ли... 15 квадрата стаичка, наблъскана с 3 бюра, 1 прозорец, който не се отваря, изгнил балатум, който ако се заслушаш може да доловиш как тихичо плаче.

Като оставим материалната база, която нито имаше нещо здраво материално, нито може да е каквото и да е база, освен ако не говорим за евентуално бомбоубежище, според мен главното плашещо нещо беше госпожата, която се канеше да ме интервюира. Дама на средна възраст, облечена неглиже, със странно оформление на косата и грим тип “от снощи". Даже не си беше направила труда да погледне СВ-то, което пратих. Иначе, беше го принтирала и докато ми губеше от времето, си правеше вятър с него, сякаш това щеше да я накара да спре да се поти. Така и не успя да се ориентира в ЕВРОПЕЙСКИЯ ФОРМАТ на документа и да разбере, че имам доста солиден работен стаж за възрастта си. Като за финал ми зададе подвеждащия въпрос “Какво нетно възнаграждение очаквате?” Обясних й, че няма как да отговоря без да знам сферата на дейност на фирмата и какви задачи ще трябва да изпълнявам. Тя се разсърди, било КОНФИДЕНЦИАЛНО, докато не се назначил човек. В крайна сметка каза:

- Ами ние се занимаваме с продажба на пакети на *мобилен оператор*, продажба на гуми и на електроенергия.

КАКВО?!?!

***

Действието се развива пак по онова време. Имах насрочен пробен ден за обучение в хотел на длъжност администратор. Излязох аз в хладното утро и се запътих натам. Около тридесет минути галоп по булеварда и бях там. Редно е да отбележа, че собствениците имаха два хотела и то един до друг, та бързо се ориентирах къде трябва да вляза. Само че в еуфорията си обърках вратата, не само я обърках, ами направо изкъртих бравата и тя ми остана в ръката. Виждаш ли, това било вратата на лобито, която я държали заключена по това време. Е, вече не можеха. След първия си неуспех , все пак уцелих входа и на рецепцията заварих мениджъра на хотела и рецепионистката. Малко се изненадаха, че държах тяхната брава в ръката си, ама не ме изгониха.

Дрън-дрън, в крайна сметка аз и колежката на рецепция – дама минаваща 50-тте останахме сами и говорехме за работата. В общи линии, никога досега не ми се беше случвало да отида на обучение за първи ден на работа и всъщност да обучавам аз. Реших тогава, че това не е проблем.
Проблема се заформи, когато собствениците дойдоха. За мъжа не знам, нямах досег до него, което впрочем беше изключително непрофесионално. Имаш 10 човека персонал и няма да си направиш труда да поздравиш новия си служител, ти за кой се взе – Бил Гейтс?

Жена му, типичната жена на бизнесмен, ако ме разбирате. Каза на 50+ годишната рецепционистка “Ще идват от инспектората, ставай да местиш диваните и земи един парцал – измий.” А, женичката цялата се зачерви и подскочи чевръсто да изпълнява нареждания. Мен ме изпратиха в другия хотел “да наблюдавам”. Признавам си той беше доста по стилно обзаведен и даже на пръв поглед луксозно изглеждащ. Там ме посрещна младо момиче, което и то не успя да ми каже нещо ново за системата и силно се зарадва, когато я научих на някои неща.

Мениджърката беше една девойка на моите години, изтърпяла да се отнасят с нея зле и понеже се е заседяла 2 години на рецепция, видиш ли била повишена. Часовника тик-такаше, аз не можех да си представя как минават на това място 12 часа. Докато се притеснявах как ще се адаптирам, “шефката” дойде и ми каза:
- Готови сме с инспекцията. Може да се връщаш там, тук нямаш място.

Не тук, изобщо при вас нямам място. Никога не се бях чувствала по-добре докато изричам “Реших да не работя за Вас.”

Драги сънародници, когато търсите служители във вашата фирма, не се отнасяйте така сякаш си купувате РОБИ от пазара през ранното средновековие. Вие ги назначавате, за да вършат работа и взамяна на техния труд и отделено време вие им плащате заслужено възнаграждение. Стига с тоя манталитет, че заплатите ги раздавате даром.

Пишейки обява в интернет, за да ви приеме насериозно средноинтелигентен човек, вие трябва да напишете името на фирмата, сферата на работа, изискванията си и възнагражденията си. Уморихме се да четем, че търсите енергични хора за работа в динамична среда. Намерете си зайци.
Ако ви е срам да напишете каква заплата предлагате, то тогава се замислете, адекватна ли е сумата. Не на последно място, бъдете отговорни към личните данни, които ви се предоставят в така наречените CV-та и ги четете преди да каните хората.

Отнасяйте се към служителите си с уважение, за да ви уважават и те. Иначе сте обречени през 2 месеца да обучавате нови кадри, които и те ще избягат от фирмата когато им омръзне да ги третирате като боклук.

Следва продължение.

С любов,

Теодора Сукарева   

4 thoughts on “К’ва работа, к’ви 5 лева

  1. Все едно слушам себе си преди 10+ години : ))) Помня че след доста ходене при различни ЕТ’та просто се отказах по едно време : )) Приех ги нещата такива каквито са ; ) Сега все повече протести има и все по-будни хора търсещи правата си. Явно е дошло времето за промяна, защото състоянието на бизнеса като цяло зависи до голяма степен от държавата, а в случая има олигархо-мафиотска държава работеща против народа и същевременно обаче шепа хорица живеещи на наш гръб дърпат конците и т.н. и т.н. и както се пее в една песен – да изхвърлим боклука, защото иначе няма нито стандарта ни на живот да се вдигне, нито ще оцелеем изобщо като народ в един момент. Така че, който иска да няма подобни абсурди, вместо на избори – на протест и да се смени системата. Живи и здрави ; )

  2. Има малоумни и нахални работодатели, както и кандидати, които смятат, че са Уелския принц или принцесата на Монако, но временно ще окажат на някоя фирма честта, да озарят интериора.

    Ако знаете колко CV-та, със снимки от ресторамта, от чалготеката, от планината, с приятелката, по бански, с шампанско и голи до кръста съм виждал, щяхте да ми съчувствате.

    Тъпи хора има и от двете страни. Липсата на уважение към отсрещния и, най-вече, към себе си, е неприемлива.
    А боклукът не може лесно да се изрине, особено с протести.
    Не можеш с протест или насила да осигуриш високи заплати, добри условия на труд или компетентни и мотивирани работници и служители.

    Трябва спазване на законите, много труд и гражданско самосъзнание. Когато си изчистим снега пред входа и си плащаме данъците честно, ще започнем да се усещаме собственици на държавата, а не роби.

    1. Ем като няма мирни протести, другия вариант е гражданската война, но поне аз съм за ненасилието. Замислете се как работи икономиката, откъде идва високия стандарт на живот и т.н. Не може да има олигархо-мафиотско правителство прибиращо почти всичко за себе си и вследствие на тази корупция и последствията от нея някой да иска да дойде да прави бизнес у нас, а като почти нищо не работи, като не говорим примерно за София, а за провинцията – просто няма работни места – няма и стандарт, тва е положението. За тва всички там на жълтите павета, защото както и го пише там – ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА !

Leave a Reply