Тежките решения не са за слаби хора

 

Рано или късно порастваме и разбираме, че нещата, които ни се иска да направим и решенията, които трябва да вземем в името на нашето бъдеще са две различни неща.

Човек има склонност да се привързва и да изпитва известна сантименталност към нещата, които е свикнал да прави и хората, които е свикнал да вижда всеки ден. Не винаги матрицата на нашето ежедневие е неприятна, кръгът от повтарящи се действия не е задължително да бъде досаден и монотонен. И колкото повече време минава, толкова повече този кръг се превръща в зона на комфорт, а това само по себе си носи една тежка тема за размисъл:

Може ли да има развитие в зоната на комфорт?

Първо нека изясним какво е зона на комфорт.

"Зоната на комфорт е слой от реалността, в който човек се чувства в безопасност и не е предмет на стресови ситуации. Toвa ce дължи нa фaĸтa, чe пoзнaтaтa cpeдa нe изиcĸвa нecтaндapтни cцeнapии нa пoвeдeниe нa личнocттa. Πcиxoлoгичecĸият ĸoмфopт ce дължи нa фaĸтa, чe чoвeĸ e зaoбиĸoлeн oт пoзнaти нeщa, xopa, cъбития и cитyaции. Πpeдвидимocттa нa тaĸaвa peaлнocт нeзaбeлeжимo пpиcпивa cъзнaниeтo и пpeвpъщa мнoгo пocтъпĸи нa чoвeĸ в aвтoмaтични нeocъзнaти дeйcтвия. Дa ce нaмиpaш в тoвa cъcтoяния e oбичaйнo и paзбиpaeмo зa нac, зapaди ĸoeтo възниĸвa yceщaнeтo зa зaщитeнocт и yют. Bce пaĸ, тoвa чyвcтвo мoжe дa cтaнe cepиoзeн ĸaпaн. Дoвoлни oт пpивичнoтo pyтиннo дeйcтвиe и миcли, ниe мoжeм дa ce oĸaжeм в зacтoй, oт ĸoйтo мнoгo тpyднo мoжeм дa излeзeм."

Тоест развитието като цел и зоната на комфорт като душевен пристан, са две взаимоизключващи се понятия.

Много психолози описват зоната като "там, където не се случва нищо". Тя привлича към себе си сивота, мрак, отегчение, нотки на безнадеждност. Мислиш, че просто тази сутрин не си в настроение и това е било предопределено, а реално не сме ли именно ние самите, които стоим зад всяка наша емоция? Чувствата ни не се появяват просто защото Вселената е решила да ги набута в нас. Те са резултат от нашите мисли на съзнателно и подсъзнателно ниво.

Дори да прекараш цял ден, избутвайки настрана дадена тревога, тя няма да изчезне. Отново ще си проправи път към съзнанието ти, дори и ако трябва да влезе в съня ти. Кого заблуждаваме? Защо се опитваме да замаскираме пред това да се задълбочим и да изкореним из основа проблема?

По-лесно е. Също както съществуването в неутрална среда, със заучени действия, механизирани. Без излишен риск и изненади. Още наречено лутане в зона на комфорт.

Как да надскочим себе си в желанието си да чувстваме уют и сигурност?

Спомни си кога за последно направи нещо различно и как се почувства. В началото, преди да приемеш ежедневието ти за даденост и да привикнеш към него, имаше ли нещо в него, което леко караше стомаха ти да трепва? Тази изначална тръпка и вълнение, въпреки притесненията ти, донесе ли ти позитивни емоции? Гледайки назад, успя ли да поемеш възможно повече опит и знания от всичко що ти се случи? Ако отговорът е "да", значи ти си изпълнил задачата си и е време да продължиш напред в личностното си развитие.

Ако усещаш, че си изправен пред важна дилема, спомни си, че тежките решения не се падат на слаби хора. Събери се, концентрирай мислите си върху образа, който ти доставя удоволствие (не непременно спокойствие и вялост) и направи първата крачка към промяната. Ти си човек, една незначителна прашинка спрямо света и в същото време цяла отделна вселена. Не се подценявай, действай.

 

Автор: Теодора Сукарева

Follow me:

       

Copyright Teah Talks. All rights reserved.

One thought on “Тежките решения не са за слаби хора

Leave a Reply