Теодора и Теа

Теодора се казвам и съм родена в Пловдив, през 1996г. Винаги съм била свито хлапе, без някакви кой знае какви умения в общуването. Обаче от детските си години помня любовта към излизането с кварталните деца по цял ден, а вечер пишене на фен-фикшъни и форума на Emotewar.  В училище не съм била блестящ ученик, често се бунтувах и прескачах някои от задълженията ми там. Бях жадна за знания, но исках сама да отсявам с какво да си пълня главата. Нещо, което в образователната система е забранено и до днес.

С годините, освен пубертета се появи и едно лутане от крайност в крайност в търсене на житейски отговори спуснати от висши сили и започнах да забелязвам разни неща. Не, не извънземни. Неща от живота, истории, конкретни случки. Абе, онова, което те кара да се замислиш, обаче колкото и да мислиш не успяваш да си обясниш и продължаваш напред. Онези години бяха такива. Виждаш хиляди неща и от тях възникват още два пъти повече въпроси и то все без отговор. В мен се загнезди чувство на безсилие.

Бях гневна. Честно, почти не помня защо. Имам усещането, че беше модерно всички да сме лоши и да изпъкваме с агресия, което само по себе си е безкрайно... тъпо. Ама, проблема е, че понякога трябва да минат години, за да можеш като се обърнеш назад да видиш адекватно как са седели нещата. Тогава опитах се да забавя темпото и да се успокоя. Получи се в интерес на истината. Е, все още не мога да си представя да медитирам, но осъзнах, че ми носи повече радост да накарам някого да се усмихне от алтернативата да го подмина с безразличие.

Мина още време и открих Теа в себе си. Тя е по-общителна, би те спряла на улицата, за да ти каже, че имаш чаровна усмивка. Инициативна е, няма нещо, което да си мисли, че не може да промени. Действа, защото има сляпата вяра, че хората са способни да създадат своята душевна революция стига да поискат и да бъдат убедени, че има смисъл.

На пръв поглед звучи добре, но мнозина я мислят за луда, странят от нея, защото не и вярват. Не са сигурни, че може да стигне там, за където се е запътила. Тя създава смут, защото първо ти показва Теодора, а после с времето и Теа и хората си казват „тя е луда, не живее в реалността“. Слушат я как разпалено разказва за плановете си и нещата, с които се занимава и отговарят „не носиш ли прекалено много дини под една мишница?“.

Други бъркат ентусиазма ѝ с наивност, граничеща с глупост. Наричат я дете, питат я какво е видяла от живота като е само на 20 години. Пък Теа събира разочарованието си в шепи и го избутва настрани, продължавайки сама, с усмивка. За всеки един човек, който не е повярвал в нея седят зад ъгъла други трима, които чакат да бъдат запалени от нейния пламък.

Веднъж ѝ казаха, че светът има нужда от хора като нея и тя повярва.

Друг път чу, че светът се нуждае от промяна и тя реши да я създаде.

А, наскоро Тя се усмихна на Света

и той ѝ отвърна със същото.

3 thoughts on “Теодора и Теа

  1. От години съм обект на всякакви подигравки, защото се опитвам да бъда по-добър човек. Защото видях видимо прилично облечен човек да рови по кофите, разбрах, че са го ограбили и няма пари да се прибере вкъщи и му дадох 10 лв за билет, без да ме е грижа дали ме е излъгал. Защото всеки път, когато видя просяци по улицата, им хвърлям по някоя стотинка, понеже на тях им трябва повече, отколкото на мен. Защото казвам на жена, която съм видял на улицата, че има много красива коса, без да го правя с някакъв сексуален намек. Защото помогнах на двама гърци да си купят кола, действайки като преводач и гарант, без да искам някакво заплащане от тях, тъй като са ми приятели. Защото вярвам, че двама души, които са имали интимна връзка или брак, но после са се разделили, могат да имат прекрасни приятелски отношения. Защото, независимо какво казват хората за някого, ако видя потенциал у него, съм готов и звездите да сваля за него, без да искам нещо в замяна. И най-вече, защото не мога да мразя и презирам. Наричали са ме будала, недорасло хлапе, ненормален (казано от баща ми), човек, който не знае нищо за живота (майка ми), наивник, човек, който се занимава със загубени каузи и много други. Но аз продължавам да го правя, защото вярвам, че има неща, които не могат да се купят с пари, и тези неща са искрените благодарност, усмивка и обич. И, макар да съм правил много грешки и да имам части от характера си, които не харесвам, вярвам, че правенето на добро е правилното нещо.
    От много време следя блога ти, Теа. И благодарение на теб знам, че не съм сам. Че има хора, на които не им пука само за тях самите, за които светът не е джунгла, в която най-силните побеждават, като унищожават по-слабите. Че във всеки човек има добро и, ако се стремим към това добро, не сме доверчиви хлапета. Благодаря ти, че те има, защото така знам, че съм поел по правилния път, макар и да е по-труден.

    1. Много силни думи, Стефан! Трогната съм и благодаря от сърце!

  2. Иска ми се да видя дали мога да стана и аз един Тео, ама за целта ми е нужен личен разговор с оригинала (Теа), а не задочен и то чрез статия. Къде мога да я намеря освен в Пловдив и в този блог?

Leave a Reply