12 авторски цитата от Теа

 "Веднъж дадох сърцето си на един мъж. Поодърпано, нескопосано, с едно тиксо залепено посредата, ама си беше моето. Всичко, което имах. Оказа се, че не му е достатъчно и тази мисъл ме преследва и до днес." 

                                                                                                                                                        - "Писмо до мен"

- Да дадеш пари назаем и да не ти ги върнат се прежвивява, повярвай ми. Пробвай да дадеш обич на някого и той да не ти я върне обратно.

                                                                                                                                                        - "Писмо до мен"

Това е цената, която живота те кара да платиш когато заобичаш някого повече от себе си. Съдбата те остава да се саморазрушиш и вдига ръце. Няма щастлив край за глупците.

„Токсична“

Веднъж спреш ли да поливаш цвете, то умира и не възкръсва отново без значение дали ти се иска или не. От теб зависи само дали ще го държиш в хола си завинаги или ще го изхвърлиш, но така или иначе, то просто не е живо. Същото е и с любовта.

“Мъжете превърнаха любовта в консурс, жените живеят за наградата”

Всяко нещо в живота има своята цена. Но ние хората никога не сме подготвени да платим сметката, която съдбата ни носи след като сме изконсумирали мечтите си.

“Заек или лъв”

Ако видиш гневен човек, спомни си, че той всъщност просто е тъжен. Ако ти си гневен, спомни си, че всяка твоя лоша мисъл се материализира. Както и добрата, впрочем. Избора е твой.

„Колкото по гневен, толкова по-тъжен“

 Ако има камъни по пътя ти към мен, мога да ги нарека его. Ако има плевели, които преплитат краката ти, ще ги кръстя страхове, ако има прегради за прескачане, бъди сигурен, че това е пречупената призма на несигурността. Но ако пътя ти е чист и ти не го вървиш, име няма да му дам и моите десет крачки ще ги извървя, отдалечавайки се.

 „И нали знаеш, всеки трябва да извърви своите 10 крачки“

Имам теория, че за да си щастлив в този побъркан свят, трябва да си някакъв вид психопат. Ако не си, и ти като мен ще се чудиш защо хората се лутат безцелно, завират глава в пясъка и наричат собствената си неосведоменост спокойствие.

„Изпра ли (се) днес“

Казваш си, майка му стара, защо аз не мога да я намеря тази проклета любов?! Започваш да търсиш, ровиш, ровиш. Всеки неуспех те отчайва все повече, плачеш, оплакваш се, чувстваш се зле. Този цикъл може да продължи месеци, година – две. Кой знае колко време може да се луташ из дебрите на тъгата. Мислиш си, че това е най-лошото, докато не срещнеш всъщност…Любовта. Тогава разбираш, че е било по-лесно да се напиваш с приятелка в рок мазето на центъра в града и после да и плачеш на рамото, докато ядете дюнери, обагрени от махмурлук. Вие, не дюнерите.

„Токсична“

  Това е цената, която живота те кара да платиш когато заобичаш някого повече от себе си. Съдбата те остава да се саморазрушиш и вдига ръце. Няма щастлив край за глупците.

“Аутопсия на едно сърце”

Има неща, които не можеш да поправиш. Хора, които не можеш да възкресиш. Чувства, които не можеш насила да навреш у някого, просто защото така ти се иска. Не всичко е така гъвкаво и променливо. Най-истинските неща са перманентни и от тях боли.
- Ала беше ли щастлива преди да заболи?
- Навярно.
- Ето, виждаш ли? Това поиска и ти бе дадено. Проблема, е там, че вие хората се борите за нещо и когато го получите преставате да си мърдате пръста за него. После го губите. След това питате – защо. Не разбирате.

“Момичето и душата”

Аз лично вярвам, че през нас всеки ден минават множество възможности за промяна, за успех, за вътрешно щастие. Обаче също така знам, че много от нас държат очите си несъзнателно затворени за тях. Tака времето ни си минава и накрая разбираме, че то даже не е било наше.

„Пропукан пясъчен часовник“

Leave a Reply