Санора Баб, биография и връзка с “Гроздовете на гнева”

Санора Баб е родена през 1907 година в територията на Ото в сегашния Ред Рок, Оклахома, макар нито един от родителите ѝ да не е бил от северноамериканското индианско племе. Баща й Уолтър бил професионален комарджия. Той мести Санора и сестра ѝ Дороти в едностайна землянка във ферма за царевица, установена от дядо ѝ близо до Ламар, Колорадо.

Баб започва да ходи на училище, когато е на 11 години, и завършва гимназията като отлична ученичка. Учи в Университета на Канзас, но след една година липсата на финансови средства я принуждава да се прехвърли в младши колеж в Гардън Сити, Канзас.

Баб започва журналистическата си кариера в Garden City Herald и няколко от нейните статии са преразпространени от Associated Press. Тя се премества в Лос Анджелис през 1929 г., за да работи за Los Angeles Times, но вестникът оттегля първоначалната си оферта след срива на борсата в САЩ през 1929г.

Случва се Баб да остава без дом по време на Голямата депресия, спейки понякога по парковете. След това намира секретарска работа в Warner Brothers и пише сценарии за радиостанция KFWB.

Баб се присъединява към клуба на Джон Рийд и бива член на Комунистическата партия на САЩ в продължение на 11 години. Санора посещава Съветския съюз през 1936г. През 1938 г. Баб се завръща в Калифорния и работи като доброволец в Администрацията за сигурност на фермите в долините Сан Хоакин и Империал, като помага за организирането на лагери за лишените от собственост фермери, много от които идват от градове в или близо до мястото, където е израснала.

Санора Баб и Джон Стайнбек

Официално се твърди, че бележките на Санора Баб са предадени на Стайнбек, без нейно знание. Но в предговора на книгата ѝ Whose names are unknow, Лорънс Роджърс пише:

През деня тя помага за поставянето на палатки и се грижи за нуждите на общността, а през нощта пишеше. По онове време получава писмо от майка си, в което тя разказва за ужасните прашни бури, засегнали западен Канзас. Санора прибавя разказа на майка си в ръкописа си почти дословно и той се превръща в символичен и драматичен център на романа, мъчителните записи на Джулия Дън за справяне ден след ден с прах и почернели небеса. Именно тези бури щяха да запечатат съдбата на семейство Дън и да ги прогонят на запад.

Един от най-близките контакти на Баб по онова време бил Том Колинс, управителят-основател на мигрантския трудов лагер Weedpatch в Арвин и неуморен защитник на мигрантското население. Колинс моли Баб да си води бележки и по-късно е достатъчно впечатлен от резултатите, за да поиска копие от тях за друг писател, който посещава лагера, за да проучи роман. Този писател бил Джон Стайнбек, за когото Баб съобщава, че е срещала два пъти. Може само да се гадае дали Стайнбек е чел бележките ѝ. Самата Баб не знае. Въпреки това, предвид споделените политически афинитети на двамата писатели, разчитането на Стайнбек на Колинс като безценен източник и общия му навик да разчита на документи като този, предоставен от Баб като инструменти в неговия писателски арсенал, лесно е да си представим, че нейните бележки са помогнали в по някакъв начин подхранва въображението му.

В акт на наивна дързост през пролетта на 1939 г. Баб изпраща четири завършени ръкописни глави от романа си на Random House, издател с такова отличие, че рядко дава втори преглед на ръкописи без агенти. Въпреки това съоснователят и виден редактор Бенет Сърф харесва това, което прочита, изпраща ѝ чек и я моли да отиде в Ню Йорк, за да завърши романа. Когато тя е готова, редакторът е повече от доволен от резултата. Въпреки това, каквито и грандиозни планове да е имал Серф за публикуването на нейния „изключително добър“ роман, изчезват в момента, в който „Гроздовете на гнева“ се появява на рафтовете и се продават 430 000 копия през следващите пет месеца. „Какъв проклет късмет“, написал й Серф, че “Гроздовете на гнева” трябваше така да помете страната! Очевидно друга книга по това време точно за същата тема би била тъжна антикулминация! Баб приема неизбежното, оставя ръкописа в чекмеджето и продължава да пише други неща.

Въпреки разочарованието, след време Баб публикува свои книги

Прогресивните наклонности на Баб в крайна сметка я водят до включване в черния списък на Комисията по антиамериканските дейности. В един момент тя е принудена да избяга от Съединените щати в Мексико. Баб се завръща в САЩ през 1951 г. и се установява в Лос Анджелис, Калифорния. Става част от писателската група в Лос Анджелис, основана от Рей Бредбъри, и преподава курсове по художествена литература в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Баб възобновява издаването на книги през 1958 г. с романа си „Изгубеният пътешественик“, последван през 1970 г. от мемоарите си „Бухал на всеки стълб“. Отложеният роман “Whose Names Are Unknown” все пак бива издаден от University of Oklahoma Press през 2004 г.

Санора Баб умира в дома си в Лос Анджелис на 31 декември 2005 г. на 98-годишна възраст от естествена смърт, според нейния редактор Джоан Диаркоп. Преди смъртта си тя овдовява от съпруга си Джеймс Уонг Хоу, който умира през 1976 г. Тя няма непосредствени наследници, но Джоан Диаркоп, която познава Баб повече от 60 години, е назначена за литературен изпълнител. Диаркоп публикува допълнителни произведения на Баб посмъртно, освен че продължава да възстановява творбите ѝ.

Реакциите към “Чиито имена са неизвестни” са до голяма степен положителни. Учените и рецензентите са възхвалявали реалистичното ѝ представяне на семейство, засегнато от Голямата депресия и прашните бури, както и ролята им в представянето на прогресивен, феминистки подход към история, известна най-вече от мъжки автор, Джон Стайнбек. Въпреки критичното признание, много спекулации последваха за връзката (или липсата на такава) между Баб и Стайнбек.

Творбите на Баб са свързани с много области на съвременните литературни и културни изследвания, включително регионални изследвания, калифорнийски изследвания и селскостопански изследвания. Творбите ѝ са също така от значение за изследванията на работническата класа, мигрантската литература и екологичната/природописната литература. Освен това писането ѝ е сравнявано с това на Уила Катър и Лора Ингалс Уайлдър.

Животът и творчеството на Баб са представени изключително подробно в документалния филм на Кен Бърнс “The Dust Bow”, а “Четири ветрове” на Кристин Хана е повлиян от “Чиито имена са неизвестни” и свързаната с нея полева работа на Баб.

Най-скорошното биографично произведение на Ирис Джамал Дънкъл, “Riding Like the Wind: The Life of Sanora Babb”, се стреми да възстанови творбите ѝ, твърдейки, че работата на Баб е била не само засенчена от Стайнбек, но и че нейните бележки са послужили за основа на неговия роман.

Източници:

1.Sanora Babb: An Inventory of Her Papers in the Manuscript Collection at the Harry
Ransom Center”. University of Texas. Retrieved April 3, 2013. The Photography of James Wong Howe, notes and photocopy of published article by Sylvester Davis, pseudonym used by Sanora Babb (published in California Arts and Architecture, 1939)

2. Babb, Sanora (2007). On the dirty plate trail remembering the Dust Bowl refugee camps
   (1st ed.). Austin: University of Texas Press. p. 28. ISBN 978-0-292-71445-8.
3. Biography at the Harry Ransom Center
4. Laughlin, Mildred, ed. (1980). The Rocky Mountains. Chicago: American Library
   Association. p. 64. ISBN 978-0-8389-0296-7.
5. Horne, Gerald (2001). Class struggle in Hollywood, 1930–1950: moguls, mobsters, stars,
   Reds, & trade unionists (1st ed.). Austin: University of Texas Press. p. 89. ISBN 978-0-292-73138-7. a party member of 11 years
6. Woo, Elaine (January 21, 2006). “Sanora Babb, 98; novelist’s masterpiece rivaled Steinbeck
7. “The Dust Bowl – Sanora Babb biography “. PBS. Retrieved November 21, 2012.Unbeknownst to Babb, Collins was sharing her reports with writer John Steinbeck.
8. Dunkle, Iris Jamahl (October 15, 2024). “Steinbeck plundered her work for ;The Grapes of Wratht;;. Salon. Retrieved October 17, 2024.
9. Novelist and Poet Sanora Babb”. The Washington Post. January 9, 2006.
10. Chang, Gordon H.; Johnson, Mark Dean; Karlstrom, Paul J.; Spain, Sharon, eds. (2008).
    Asian American Art: a history, 1850-1970. Stanford, California: Stanford University Press. p.ISBN 978-0-8047-5752-2.
11. Lanzendorfer, Joy (May 23, 2016). “The Forgotten Dust Bowl Novel That Rivaled The Grapes of Wrath;. Smithsonian Magazine.
12. Balakian, Nona (1998). The World of William Saroyan (2. print. ed.). Lewisburg,
    Pennsylvania: Bucknell University Press. pp. 273–75. ISBN 978-0-8387-5368-2.
13. Jackson, Lawrence (2007). Ralph Ellison : emergence of genius. Athens, Georgia:
    University of Georgia Press. pp. 215–16. ISBN 978-0-8203-2993-2. Retrieved March 30,
    2011.
14. See, Lisa (2009). On Gold Mountain. Rosetta Books. pp. 214–15. ISBN 978-0-7953-
    0496-5. Retrieved March 29, 2011.
15. 32 Cal. 2d 711, 198 P. 2d 17 (Cal. 1948).
16. Lee, James (August 1, 1996). “Master DP James Wong Howe”. MovieMaker. Retrieved May 1, 2023.
17. Bab, Sanora (2004), Whose names are unknown