Нека ви разкажа една история и нека не си остава просто поредната прочетена статия за вас. Нека не бъдем безразлични към това, което ще ви споделя, защото животът не е просто шега, безотговорно отношение и сбъднати мечти. За някои от нас е война. Всеки ден водят битка за възможността да оцелеят до следващия. И ти, този, който водиш безгрижен живот и ти, другия, за когото най-големия проблем е как да си загубиш времето, погледни и вместо да „чукаш на дърво“, помогни!
Преди няколко дни се свързах с Милла Борисова, поради нейна публикация, която ме разтърси.Тя бе разказала историята на Ники така, както аз ще ви я разкажа на вас - детайлно и без да ви щадя. Заразена от вярата, която и бе предал Николай тя избра да не бъде безразлична. Така и се намерихме.
Николай Божиков, роден на 18-ти август 1987г. е бил едва на две годинки, когато родителите му получават страшната новина, че детето им е болно от мускулна дистрофия на Дюшен, за която няма ефективно лечение. Още на седем годишна възраст губи подвижността си и е принуден да използва количка. Въпреки това, той е бил решен
да се развива и посещава училище, но до осми клас. Желанието му да продължи напред в образователната система бива сломено, тъй като не е имало подходящи учебни заведения, които да му осигурят нормален достъп, предвид заболяването му.
На 2-ри февруари 2005г., преди контролен преглед, той спира да диша точно пред болницата, след това спомените му са накъсани и неточни, единствено ясно разказва как си спомня лекарката, която го е върнала към живот. Събуждайки се разбира, че нещата са се влошили, загубил е гласа си и може да диша само чрез помощта на апарат. Прекарва прикован за него близо 8 години.
През 2010г. Ники разбира за нова, специална количка, която му връща вярата, че отново ще може да излезе навън и да се порадва на всичко заобикалящо го. Също и да бъде на мач на ЦСКА и по този начин да сбъдне най-голямата си мечта. Три години по-късно благодарение на дарители той получава количката, но се установява, че за нея е необходим и специален апарат за дишане, той бива осигурен от приятелите му или както той ги нарича „семейство“ от екипа на радио „Гонг“. Следват щастливите му спомени от вече сбъдната му мечта, а именно присъствието на Николай на мач на ЦСКА.
Привидно нещата се подреждат, но никога нищо не е такова, каквото изглежда.
Скъпата ни държава му отказва консумативи, отказва да поеме разходите за медицинско лице и рехабилитация или още както каза Милла - отказват му живот.
А Ники си остава положителен и заразява с усмивка всеки, който се докосне до него. Вярата му си остава силна, желанието за борба - непоколебимо.
„Аз не искам пари и къщи , а просто консумативи , които са ми нужни да живея.“
Можем да помогнем като дарим.
IBAN :BG43STSA93000021121260
BIC : STSABGSF
Николай Тодоров Божиков
- Аз не съм държавата, аз съм просто едно момиче, което пък отказва да спре да вярва в чудото на утрешният ден. - Милла Борисова
Ние сме хора, нали? Не сме просто създания, които имат способността да дишат, мърсят природата и съществуват безцелно. Ние не сме безразлични и е крайно време да го покажем. Държавата обърна гръб на Ники, народа - не!
С любов и надежда, историята разказа Теодора Сукарева.