СЪСЕДИ?

 

Съседи? Не благодаря!

90-те отминаха и ни изправиха пред шокова промяна във всеки един спектър. Човек или се адаптира или изчезва някъде по пътя,  но темата сега е друга. Негодувам жално за времената, в които спокойно можеше да поискаш от съседката „един пръст олио“ в чашка или малко захар. Когато съседите бяха твои приятели и нямаше нищо нередно да оставиш детето при леля Гинче за един час, докато отидеш до пазара. По онова време нямаше нещо като „съседа прави ремонт“, всички се вдигаха да помагат с каквото могат. Това беше задружие, беше красиво. Ама, беше каквото беше. Сегашния съсед не само, че не ти помага, ами ти пречи във всяко начинание.

„Не е важно аз да съм добре, важно е на вуте да му е зле!“

Няма по-нетолерантно животно от съседа, може би само като изключим непушача. (Да пази бог от съсед непушач.) Накратко картинката е следната: Живееш кротичко в СОБСТВЕНИЯ си апартамент и изведнъж на вратата тропа яростно баба ти Вувузела, наборка на Първата световна война, живуркаща на петия етаж. Представя се и за патрон на блока, тъй като живеела в него от мига, в който е бил построен. Тази жена - същинско въплъщение на дипломатичност и зрялост, започва да проявява претенции към няколкото квадратни метра пред вратата ти, които притежаваш.

Стискаш зъби заради преклонната и възраст и възпитанието, което родителите ти са се трудили да имаш и започваш съвсем мило, добронамерено да търсиш изход от цялата ситуация по възможно най-удобния и за двете страни начин. Говориш на „Вие“, изчакваш да си довърши злобните нападки преди да се изкажеш, усмихваш се и опитваш да намериш общ език с нея. Обаче нищо не помага и разярената женица продължава да излива цялото си 20 годишно разочарование (от БСП?) върху теб.

След двайсетина минути забравяш вече за възрастта и, защото хората и без това казват, че злото никога не спи, какво остава да умре. Започваш да повишаваш и ти тон, защитавайки територията си и правото на лично пространство и точно в кулминацията на спора, опонентът ти се врътва кокетно и си заминава. Поемаш си дълбоко въздух и се прибираш да доизпиеш сутрешното си кафе.

На следващия ден всичко се повтаря и някъде между безумното раздразнение започваш да изпитваш съжаление към съседката. Докато ти се разкъсваш и насочваш вниманието и работата си на поне пет различни места, тя има само едничка цел за деня и тя бе да вгорчи твоя. И не е само тя, колко от хората до които живеем реално бихме нарекли приятели или даже добри познати? Не за първи път ставам свидетел или участник в „съседска свада“ и причината не е, че нямаме друг изход, а простичкия факт, че чуждия човек иска от теб да направиш каквото е нужно той да се чувства добре без значение дали на теб това ти е невъзможно. Не се правят компромиси, не се взимат правилни решения.

Отдавна толерантността не е нещо, което се практикува и тази история е съвсем мъничък и незначителен пример за това. Разкажете ми как бихте реагирали вие при такава ситуция, докато аз разглеждам наръчник „Как да си построя хижа в гората и да прекъсна всякакви социални контакти.“

Автор: Теодора Сукарева    

%d1%82%d0%b5%d0%b03

 

 

One thought on “СЪСЕДИ?

  1. “Впрочем отче живота брилянтен е
    ако съседа ти отвръщаше на “Приятен ден!”

    Цитатът е на Луна от песента “Ménage à trois ”
    The Curtain Entertainment

Leave a Reply