Какво са егрегорите?

Егрегорите са енергийна единица или мисловна форма, създадена от колективен или групов ум. Друго срещано значение е махало, то е въведено от руския писател и квантов физик Вадим Зеланд. Интересен факт е, че първият писател и поет, описал егрегорите, е Виктор Юго.

Егрегорът възниква при синхрон на мислите на двама или повече души. Какво се случва след появата на егрегор? Расте чрез набиране на последователи, които са на същата „честота“. Служи само на себе си и най-често създава манталитет от типа „ние срещу тях“. Например, християни срещу мюсюлмани, фенове на Левски срещу фенове на ЦСКА, Apple срещу Microsoft, и пр. Егрегорът може да се познае в момента, в който т.нар. групов ум, организация или структура постави своите цели и оцеляване над тези на членовете си.

Защо егрегорите са опасни?

Егрегорите манипулират мислите ни и могат да бъдат разрушителни, защото се хранят от страх. Един от най-ефективните начини да набират сила е чрез предизвикване на конфликти – те освобождават енергията бързо. Несъмнено сме ставали свидетели на ситуации, в които близки хора внезапно влизат в ожесточен спор за нещо на пръв поглед незначително – било то спорт, политика или технологии.

Достатъчно е някой да изкаже мнение, което противоречи на нашите убеждения, за да почувстваме вътрешен порив да му се противопоставим. Той реагира още по-настойчиво, ние се ожесточаваме, вярвайки, че защитаваме справедливостта. Така конфликтът се разгаря, а егрегорът ни подтиква да наливаме още енергия в това махало, което непрекъснато набира инерция.

Можем ли да се откъснем от порочния кръг?

Можем да сложим край като отстъпим и престанем да подхранваме махалото, проявим критично мислене и си позволим да наблюдаваме ситуацията умело. Вместо да реагираме импулсивно, можем да се запитаме: „Това ли е истинският ми избор, или просто откликвам на чужда провокация?“ Когато осъзнаем играта, в която сме въвлечени, получаваме силата да я напуснем.

Author: Теодора Сукарева - Теа

Вярвам, че думите притежават огромна сила. Навярно един човешки живот не стига, за да се опитомят, но какво му остава на един пишещ човек, освен да опита?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *