Спрях да се преструвам на друг, защото пораснах

Взех си бърз душ и излязох направо. Без дълги церемонии. Изведнъж осъзнах как ритуала за перфектната прическа е изчезнал. Няма я и паниката при мисълта, че ще изляза с влажна, начупена, леко рошава коса – далеч от перфектно изправена или с идеални букли.

Разминавах се с десетки хора по улиците. Не се притеснявах, че няма да покрия идеала им за красота. Оказа се, че изведнъж бях съвсем наясно, че това е в реда на нещата. Знаех, че ако се опитвам да впечатля всички, това е болна амбиция. Амбиция, изкована от несигурност и страхове, които вече нямаха място в живота ми.

Очите ми се задържаха върху няколко души, но когато погледите ни се срещнаха, нямах усещането, че ме зяпат, защото нещо не ми е наред. Аз бях една от многото на този свят, съвсем сливаща се спрямо биологичните си дадености и отличаваща се със своята същност.

Усмихнах се на едно бебе и казах здравей на куче

Ей, така, защото ми дойде от вътре. Не се огледах дали някой не ме гледа подозрително и ме причаква с усмирителна риза в храстите. Всеки има своята малка лудост и детски плам, които ги топлят през суровите моменти.

Видях на един билборд какичка, която беше слаба, секси и дългата ѝ коса се вееше непокорно придаваща ѝ още по-привлекателен вид и си казах „да, красива е“, а не „искам да съм като нея“. Тя има своите предимства и недостатъци, а аз имам своите.

Не мога да кажа със сигурност кога е настъпила промяната, но я чувствам с всяка клетка на тялото си. Всичко е наред, защото оставих нещата, които ме дърпат назад зад гърба си. Приех нещата такива каквито са и намерих непринуден чар в тях.

Спрях да се преструвам на някой друг, защото пораснах. Не просто на години, извисих същността си отвъд етикетите и насадените представи за красота и начин на живот. Научих се да се вслушвам в тихото гласче в мен, което ми помага да бъда себе си и да съм доволна от това, което имам. Ти също можеш да започнеш да му обръщаш повече внимание.