За онези, които потискат желанията си, защото нямат достатъчно кураж.
Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ни осени някоя добра идея, а колко бързо след това идва и собственият ни песимизъм в отговор? Колко възможности сме пропилели, заради его, комплекси и страхове? Много. И се разминаваме. Може би сме толкова заети, че ни е шубе да се спрем за малко (с някого?).
Броят на пътите, в които сме казали ‘здравей’ на някой непознат е правопропорционален на възможностите да открием нещо ново, нещо, което този път, за разлика от предишните хиляда, си заслужава.
Животът е низ от възможности и зависи изцяло от нас кои от тях ще сграбчим и ще оползотворим по най-добрия начин. Всеки един човек притежава потенциала да направи живота си пълноценен и да се обгради от подходящите за него личности.
Важно е да излизаме от зоната си на комфорт, защото именно там се случва магията. Това е единствения начин да разнообразим вече до болка познатото ежедневие и да добием опит. Опит, който след време ще бъде ключов в изграждането на собствения ни свят.
…Или пък не, страхът е по-важен. Нека да помълчим една минута в памет на свободната ни същност и да възкачим на трона асоциалността, към която се стремим. Никой не може да ни нарани ако си седим в черупката, нали? Няма по-безопасна зона от дивана вкъщи с котките, кабелната и поредното реалити. Или и това не звучи много хубаво?
Просто кажи здравей на някого. Сега.
Знам, че понякога бурята е преди затишието.
Но все още се чудя, на какво е способно едно сърце,
преди да се свие до пръсване.