Anxiety, сбогом

Goodbye, Anxiety

Написах заглавието на статията месеци преди да успея да се почувствам готова да и вдъхна живот. Винаги съм знаела, че този момент наближава, защото никога не съм спирала да работя върху това. Ако четеш този материал, най-вероятно знаеш какво значи тревожно разстройство и няма смисъл да обяснявам. Не и с научни термини. Простичко казано това е нещо, което те сграбчва и не ти позволява да правиш нещата, за които копнееш и не само това, зараждат се мисли в теб, че не си достатъчно добър/умен/красив/сръчен/способен, а тези убеждения се развиват като рак в мозъка ти и абсолютно ти забраняват да водиш пълноценен живот.

Липсата на адекватна самооценка и самочувствие те скапва психически, защото не се приемеш като човек и съответно не вярваш, че някой друг може да те приеме за такъв. Омагьосан кръг, от който дори не вярваш, че някога би намерил изход.

Нека започна от по-далеч.

Правило номер 1 - Bitching about anxiety, не те прави запознат по темата.

Имам чувството, че повечето тинейджъри си преписват това разтройство просто защото не са запознати с детайли по него. Повечето от нас преживяват емоции като срам и несигурност в някакъв определен момент, който наричам „залитане“, но това е нормално, случва се и не е повод да се диагностицираш с първия резултат в Гугъл. Не е ли странно как преди години беше модерно хората да си преписват разни положителни качества, които не винаги притежават, а сега някак е по-интересно да прекарваш времето си убеждавайки себе си и околните, че си психично болен с три вида разтройства. И как, разбираш ли, в тоя свят пълен с откачалници, ти си най-урудливото копеле и заслужаваш да ти се признае.
Стига, момчета и момичета, заслужавате повече!

Правило номер 2 - Излизай от зоната си на комфорт, НО РАЗУМНО!

Ключов момент в осъзнаването е надскачането на собствените ни лимити, особено онези, които са поставени именно заради излишна тревога. Обаче това може да бъде нож с две остриета. Прекаленото насилване да правите неща, които не ви носят радост може да доведе до събития, които реално са лоши и това ще ви отблъсне още повече от света. Доста често нашата интуиция шепне в ухото ни и ако се заслушаме ще разберем, че няма по-силен ангел пазител от нея.  Много е важно да съумеем да разграничим кога дадено нещо ни безпокои заради нашите страхове и кога защото шестото ни чувство долавя опасност.

Представете си, че имате покана за среща от човек, който много ви допада. На най-първосигнално ниво, преди всички притеснения и тревоги, неговата покана накарала ли ви е да се усмихнете или нещо вътре във вас да трепне? Ако да, значи вашата интуиция казва "Искам", а умът, заслепен от страхове отсича "Не мога!". Същото е и със срещите с приятели, излизането навън, работата... Ако първата ви мисъл е, че искате да направите нещо, но не можете защото (еди какво си), на практика значи можете. И ако си представяте, че го правите и тази мисъл ви носи удоволствие, определено трябва да пробвате.

При останалите случаи, например когато отново получавате покана за среща, но от друг човек. Обаче това нито ви кара да се изнервите, нито започвате да изпадате в тиха паника, просто във вас има едно загнездено "не", поради простата причина, че не гледате на този човек с интерес. Е, тогава е ясно как седят нещата.

Правило номер 3 - Хората около теб са просто хора, като теб.

Не бъди толкова жесток към себе си. Няма как да изглеждаш перфектно или да реагираш на сто процента адекватно във всяка една ситуация, в която попаднеш. Причината е именно в това, че "красотата" и "адекватността" са много разтегливи понятия и в различните случаи променят формата си.

Един  прост пример, може да прекараш 3 часа в подготовка да излезеш навън, да се чувстваш стилно и въпреки всичко да изглеждаш като просто обвивка, която не е привлекателна и не привлича никого към себе си.  А, друг път може да станеш от сън, рошав, подпухнал да отидеш до магазина за кафе и една проста усмивка на лицето ти да накара целия свят да ти се усмихне в отговор. Това не се случва само на теория, повярвай ми.

Адекватност? Страх те е, че в напечени моменти ще забиеш и ще седиш като дърво и няма да можеш да направиш нищо? В училище никога не са ни учили такива неща. Единственото, което си спомням от правилника за безопасност е да не бъркам в контакта.
Чувстваш се неподготвен? Време е да се сетиш за всички притеснителни неща, за които майка ти те е предупреждавала, а те никога не са се случвали и готово. Сега сериозно, успокой се. Никога няма как да бъдеш подготвен напълно. Живота има свойството да променя играта за секунди, а ние сме просто хора, което означава и нищожност и безгранична сила едновременно. Постарай се да имаш базисни умения и познания за първа помощ, самозащита и кога да си тръгнеш от място и хора, които не те карат да се чувстваш добре. Нещата ще си дойдат на мястото.

Правило номер 4 - Обикни се!

Аз съм прекарала години наред, мислейки си, че не съм кой знае какво.  Това естествено влияеше много на социалния ми живот, бях свита, срамежлива, неуверена, мрачна. Гледах други хора и тайничко завиждах, защото исках да бъда като тях. Не просто на външен вид, исках духовната свобода на отсрещния, неосъзнавайки, че аз съм единствения човек, който може да си я даде. Начина по който гледаш на себе си е твоята визитна картичка, един вид. Подаваш я плахо на околните,  нужни са им точно 2 секунди, за да я анализират и да схванат за какво идва въпрос. Сега знам, че не искам да приличам на друг човек, искам себе си, защото тялото ми е глина, а умът ми най-изкусният скулптор.

Много от нас търсят първо одобрение, за да се отпуснат да бъдат себе си. Казват "Харесай ме и ще ти покажа какъв съм и ако се осмелиш, може да останеш", а правилния начин е "Това съм аз, с всичките ми плюсове и минуси и да ме харесаш или не, е твой избор, който не може да ми повлияе, защото съм човек, като теб и имам своята идентичност."

Обикни същността си като я направиш нещо повече от скучен кръговрат и бюрократична центрофуга от сорта на училище - университет - работа - смърт. Създай нещо красиво и се бори в името му. Искрено вярвам, че в живота си човек има само едно единствено призвание. Разбира се, то рядко дава възможност да се изхранваш от него, камо ли да забогатееш, но ти не си това, което правиш от 8 до 5. Пък и ако си наистина добър в онова, което правиш със страст и наричаш призвание, тогава някой ден, по някакъв начин то ще намери как да ти се отблагодари. Светът ще ти се отплати, че допринасяш за красотата и изкуството.

Правило номер 5 - Позволи на хората да те обикнат!

С нищо не си по-лош от хората около теб и ти също заслужаваш любов. В момента, в който пръв я дадеш сам на себе си, тогава ставаш изключително привлекателен и за всички останали. Има нещо в очите на хората, които са съумели да се чувстват добре в кожата си и се борят за живота си. Живее им се и имат един плам, който е изключително обаятелен.  В секундата, в която поставиш това как се чувстваш ти (и направиш всичко възможно да е по най-добрия начин), пред това как изглеждаш в очите на хората и БАМ.


Автор: Теодора Сукарева  - Теа

Намери ме във фейсбук - 

Официалната страница на TeahTalks 

Канал в Youtube  

3 thoughts on “Anxiety, сбогом

  1. Прекрасна статия и е написана по много добър начин. Имаше моментален “Anxiety, сбогом” ефект. Благодаря ти !

    1. Изключително много се радвам! Благодаря за думите, значат много за мен!

    2. Приятно е да четеш такива неща в Интернет. Е, вероятно ще си остана само с четенето, защото реалността ми не потвърждава прочетеното, но пък благодаря за опита да повдигнете духа на падналите духом! Каквато и информация да подавам на околните, все си ме третират еднакво. Карма! 🙁

Leave a Reply