ИЗПРАТЕНО ОТ ВАС: Тримата евреи и златният МОЛ

Автор: М.П.

Заглавието е заимствано от една моя много любима приказка, а съдържанието на статията е по – скоро със сюжет на филм от Люк Бесон. Общо взето пиша ви от ядрото на простотията, от утробата на селянията и от мястото, от което обикновеният countryman се чувства като човек. Демек в МОЛ-а. Мястото, в което всеки елементарен, прост, умствено недоразвит селяндур идва да си избие комплексите , засети покрай доматите в градината, върху служителите в този така известен обект.

Нека започнем с един нормален съботен ден на Генадий Караславов от Йоаким Груево.
Както всеки привилегирован българин, Генадий е служител на държавата, а не на някъв тъп частник, съответно почивните му дни са когато трябва да бъдат – петък, събота и неделя. Още от четвъртък Генадий си мисли за петъка и как ще успее да изпие с 3 ракии повече, понеже на другия ден няма да му се налага да става в 6 за да ходи „на оная малоумна раота“ . Петъкът е изпълнен както е било замислено, само че ракиите бяха с 5 повече от предвиденото, както и да е, нали утре е събота. Нашият герой се събужда в съботния ден с невероятна ерекция и мисъл за днешния почивен и продуктивен в ден, в който има намерение до обяд да пие кафе а после да жули ракията останала от вчера.

За жалост както ерекцията му, така и плановете му били провалени от изключително досадната му и дебела до безсрамие жена – Калинка. Нека малко да прекъснем историята си с кратко резюме за Калинка. Обикновено момиче от съседното село – Ново село, с манталитет на тийнейджърка в „Сикретс“, а възпитанието и се равнявало на това на Маугли, но сигурно и той би притежавал повече морални ценности, въпреки, че е бил отгледан от животни . Както и да е, Калинчето имала едно мото в живота – „Не е важно колко е дебел или колко му е дебел, важното е да има пари“ . Та уредила се тя за тузара в другото село и се почувствала някак важна и специална. Образованието и „другите такива работи“ били за глупаците, все пак стената и във фейсбук е пълна с цитати от всевъзможните книги, които тя дори не е помирисвала, ама важното е , че цитата е ‚як и много верен‘.

Прекалено голямо лирическо отклонение в историята ни направих, така че е време да се върна в същината. Кофти настроението на Генадий се породило от хленченето на жена му в комбинация с крясъците на малките му отрочета, за които все още имало шанс да градират, въпреки семейната среда на поп фолк и ферментирали плодове. След изпитите ракии предишната вечер, Генадий беше изключил за обещанието си към Калинка – да я заведе в града, в МОЛ-а, на хубавото ‚‘щото и е писнало в тва тъпо село само да гледа тъпите хора. Все пак друго си е да погледаш тъпите хора, ама в града?
Пали голфа нашето брато и тръгва към Филибето Майна. Докато пътува си мисли за Мичето от Пловдив, дето навремето я беше оправил. Кво ли прави ся? Мисълта му се разсейва от Калинчето, която пак започва да му крещи. Била си направила резервация за един филм по интернет и ще я изтърват заради него, така че да натиска газта, щото 5 минути преди началото на филма падат резервациите. Навън времето е супер лайняно, Генадий едвам вижда пътя от дъжда, но с всички сили успява да се добере до МОЛ-а. Въпреки, че има само 6 останали места в паркинга на обекта, той изчаква търпеливо на опашката пред бариерата, само за да може, когато касиерката в киното попита „Ползвате ли паркинга на МОЛ-а?“ той с високо вдигната глава да отвърне: „Да и ся кво?“

Облечени в евтини реплики на „Адидас“ и „Найк“, семейство Караславови пристъпват тежко сред лъскавите витрини на магазини, в които бяла тениска се равнява на една месечна заплата на Генадий. Цялото семейство, дори децата, са наясно със социалното си положение, но разядените им от комплекси душички ги дърпат към изгнилата вътрешност на това така лъскаво място. Планът на семейството е първо да отидат на кино и след това да си подарят един изискан обяд в „Мак донълдс“. МОЛ-ът е пълен с хора и това повдига самочувствието на Калинка, все пак това увеличава шанса някой от село да я види и след това да изкоментира на какви изискани места ходят семейство Караславови.

Цялата тумба се довлачва до касите на киното, въпреки че правят опашка, билетите се купуват семейно. Момичето на касите изглежда прилежно, усмихва се и ги поздравява с „Добър ден“, въпреки, че го казва днес за 754 път. Калинка и Генадий я поглеждат с пренебрежение и не отвръщат, въпреки че не са използвали този израз нито веднъж...в живота си, вероятно. Както и да е, Калинка казва, че има резервация за едно детско филмче, при което на Генадий му се повдига като се сети, че трябва да плати за нещо, на което дори не иска да присъства. Като цяло не може да понася жена си, ама ако се разведат в селото ще ги говорят. Касиерката обяснява, че резервациите отпадат 10 минути преди началото на прожекцията, при което Калинчето пали фитила, понеже тя е ходила достатъчно пъти на кино и знае кога отпадат резервациите, тая сигурно нещо я баламосва. След няколко минути спор, Калинка се примирява и решава да си избери нови места, разбира се и тонът и става с една идея по – селяндурски от колкото в началото. На Генадий му се повдига отново като чува колко пари струват някви си тъпи билети и наум пуска някоя друга клетва на киното. След като платят, касиерката ги пита дали ползват паркинга, но за огромно съжаление нашият човек си е забравил талончето в колата, и му се прихожда по голяма нужда като се сети какво унижение e да отиде отново до колата си.

След като в съботния ден Генадий пръсна едноседмичен надник, за да угоди на дебелата си жена и неблагодарните си деца, той успя да се върне към любимото си занимание – да гледа голите каки по Планета ТВ и да си мечтае да имаше парите за да бъде спонсор на една такава мадама. С неговите възможности ще се задоволи и със самосвала Калинчето. Която е изключително доволна от деня, след като успя да се отбележи във фейсбук от поне три различни места изключващи „дринкинг кофи ат май хоум“.

Leave a Reply