Каква прошка? Да не е Сирни заговезни?

прошка

Понеже ми е адски неприятно когато се засягат важни неща само веднъж годишно и то по празник някакъв, мисля, че е време да засегна темата колко точно струва непоисканата прошка и не е ли това от най-трудните неща, които човек може да даде. Да превъзмогнеш себе си, болката си и унижението, в следствие от постъпките на даден човек и от обгорената си същност и рухнало доверие да се преродиш извисен.

Проблема е там, че често когато хората ни разочароват те не обръщат внимание. Лежерното и безотговорното им поведение е още по-неприятно. Сякаш това, че са ти подарили огромен букет с горчиви емоции, грижи и болка е в реда на нещата.

Ами, не.

Докато те продължават напред с пълна газ, някой там се чуди къде е сбъркал. Обвинява себе си, превърта спомените си, изпитва вина и огорчение. Минало е много време докато осъзнае, че може би грешката не е в него и трябва да си даде покой. Обаче, покоят не е нещо, което може просто да настъпи.

Трябва да простиш.

И когато никой не те е помолил, никой не е осъзнал или простичко не се интересува е най-трудно. На пръв поглед изглежда сякаш се връщаш стъпка назад към човека, който е предал доверието ти. А, всъщност е много силен скок напред, тъй като се изисква огромна сила и не е нещо, което много от нас са способни да сторят.

Коства много. Най-напред превъзмогване на собствената ни гордост, а тая гордост колко животи е съсипала... Именно, заради което трябва да я оставим настрана и да не забравяме, че вървим по пътя на прошката заради самите себе си. В противен случай ще живеем живот изпълнен със самосъжаление и в доста случаи омраза, която бавно намира начин да навреди освен на душевното ни здраве и на физическото.

Животът е изпълнен с такива ситуации, на всяка крачка се намира някой или нещо, което да тества силата ни и да калява характерите. Примирението никога не е било правилния вариант. Казват, че на всеки един от нас му се падат толкова трудности, колкото е сигурно, че може да преживее и победи.

Прости и се изчисти от лошите чувства. Остави ги някой ден да тежат на виновника. Обичам да казвам, че някой ден, онзи забил най-дълбоко ножа в гърба ти, ще е този, който най-искрено ще съжалява.

Карма.

Автор: Теодора Сукарева  

 

Leave a Reply