Из дневниците на един студент

студент

Събудих се от алармата, беше едва осем сутринта. Насилих се да стана от удобното легло, запътих се към кухнята и затърсих жадно бурканчето с кафе. Е, успях да го намеря някак с полузатворените си все още очи. Боже, беше осем сутринта. Какво правя? Защо не съм си в леглото?

Показах достойно за завист търпение и спокойствие докато чаках кафето да стане. Само седем пъти обиколих кухнята, пет пъти хвърлих укорителен поглед да машината и не помня колко пъти потропах с крак, но всичко е наред. Най-накрая си взех пълна чаша с горещ еликсир за събуждане и се отправих обратно в стаята си. Седнах, запалих цигара и се вгледах в стената отсреща.

Как изведнъж се оказа 9:30ч, не знаех. Само знаех, че закъснявам и трябва да побързам.
Ха, 9:50ч. и бях на спирката. Супер! Имах цели десет минути до началото на лекцията. Нищо, че щях да чакам рейс поне 15, а самия път до там е около 30 минути. То, времето за пътуване не се брои.

Любимия ми градски транспорт успя да ме стовари точно пред университета и беше само 10:40ч.  Нещо не се чувствах в кондиция и реших да си взема още едно кафе преди да отида в залата. По пътя запалих цигара.
Я, видях Спас от моята група. Хванахме се да приказваме с него, той бил се успал. По пътя към сградата, в която щяхме да караме лекция срещнахме още четирима от нашата група. Гери ми звънна по телефона да ме пита дали съм там и да ми каже, че ще закъснее.

Все нормални неща. Допих си кафето без особен ентусиазъм.

Пристигнахме в  залата, настанихме се. Извадих си тетрадката, поисках химикал и тогава една коварна мисъл взе да се прокрадва в съзнанието ми. Изпитвах глад.

Занятието приключи и с колегите решихме да се настаним в заведение докато чакахме следващото. Най-накрая си взех нещо за ядене и кафе, разбира се.

Оказа се, че следващата лекция няма да я караме. Имах два часа. Нито можех да се върна до вкъщи и да направя нещо, нито ми се седеше повече в заведението.

Е, примирих се и не помръднах. Спеше ми се, не се нахраних като хората, нищо не разбрах от лекцията, навън беше 3 градуса и се чудех къде ми е студентската книжка. Денят се оказа по-дълъг от очакваното. Даже започнах да виждам замисъла на всичките дълги и оплитащи се коридори в сградите. Предстоеше ми математика и реших да изпия набързо едно кафе за отскок и концентрация.

След лекцията осъзнах, че не беше помогнало. Всъщност, не знам дали нещо би помогнало някога. Математиката никога нямаше да задоволи потребностите си и винаги щеше да го преследва този X като лунатик. А си мислех, че аз имам проблеми...

Исках да си легна. Прибирах се най-сетне. Тъкмо се отпусках в леглото, когато Спас ми се обади. Покани ме на домашно с колегите. Е, как да откажа? Студентски живот...

Автор: Теодора Сукарева  

1

 

One thought on “Из дневниците на един студент

Leave a Reply