ТРЯБВА ЛИ ДА УМРА, ЗА ДА МЕ ЗАБЕЛЕЖИШ?

 

Трябва ли да умра, за да ме забележиш, докторе?

Кога точно най-святата професия на този свят се изпълни с бездушни създания, отегчени до смърт, които с лека ръка решават, че твоя живот не е техен приоритет? Аз си мислех, че тепърва новите поколения доктори с преписани матури и купени медицински изпити ще бъдат трагедия, ала грешах.
Какво означава „Не, няма да изпратим линейка за вас“? То, че бързата помощ никога не е била бърза е факт, който лично съм изпитала и то с фатален край, но и помощ да не е никаква, това вече е безумие. Трябваше първо да ви се поднесе извинение, че ви разваляме комфорта и  ви призоваваме да си свършите работата ли?

И как така ще си позволиш на егото да надделее пред професионализма, при вида на млад човек, сгърчен от неописуеми болки, едвам крепящ се? Как така реши, докторе, че неговия случай е под твоето ниво? Защо се държа като задник с едно семейство, на което душа не му остана от мъка? Ти се произнесе, сякаш си Бог и ги остави в мрачния коридор сами, страхувайки се от най-лошото.

И твоята смяна ще свърши сутринта, ще се прибереш вкъщи и ще заспиш като бебе.

Има една отвратителна апатия у голяма част от лекарите в страната. Ако тя обаче не се проявяваше когато срещу тях има отчаяни до безумие, притеснени хора, то със сигурност щяха да си изпатят. Дразнят се когато им се зададе въпрос, те са свикнали да работят наизуст и всеки опит да се разбере от семейството какъв е проблема бива обречен на неуспех. Сякаш мечтата на всеки един от нас е да влезе в тия забравени от господ места, мръсни и неугледни. Лекарите, които се познават в написаното до тук - засрамете се!

Да, заплатите са ви ниски.

Да, не ви осигуряват условия и апаратура.

Да, дълги са ви дежурствата.

Но аз си плащам данъците и вина нямам, че управляващите нехаят за вас. Нямам вина, че мога да се разболея. Нямам вина, че в три сутринта ще опра до вашата „помощ“. Много големи светила в медицината са казали, че тази професия се работи, заради желанието да помагаш, не заради парите. Като не ти стигат, докторе, напусни и не изпращай повече хора на смърт, защото ти също не си безсмъртен. Когато усетиш, че живота започва да те смачква и губиш човечността си, все още имаш време да обърнеш нещата, но оставиш ли се на течението просто се превръщаш в един от многото бездушни, безразлични и бездарни копелета на този свят.

За едно се моля от тук нататък, да не сме ви в ръцете!

 

/Статията е писана по повод реално събитие, конкретен хирург и конкретен екип на Бърза помощ. TeahTalks няма за цел да изкаже неуважение към всички лекари в България и не се ангажира с всички останали припознали се в материала медици./

Leave a Reply