Повечето хора имат навика да идеализират човека срещу тях. Приписват му положителни качества, които той не притежава и заблуждават себе си, че най-накрая търсенето е приключило. А когато истината дойде наяве? Кой е виновен?
Може би в човека съществува неистовото желание да припише качествата, които е търсил, върху това, което е намерил. Имам предвид, толкова много да ни се иска това срещу нас да е ТЯ или съответно ТОЙ, единствения, незабравимия, непрежалимия и прочие още глупости, че се правим на слепи и сами си украсяваме действителността.
Може би в човека има една развиваща се фобия от самота, която отчаяно те кара да се вкопчиш в онова, до което ти е лесно да се докопаш. (‘Щото знае ли се после, когато одъртееш и погрознееш, ще има ли с кой да си гониш покемоните, няма ли да има?) И само едно малко предположение, изказано на глас. Дали тази фобия има нещо общо с това, че се подценяваш като човек. Като мъж или жена. (Или и двете едновременно, че то в тоя 21 век…)
Възможно ли е наистина всичко да тръгва от оценката ти за … теб?
Ще ти спестя няколко тома психология, врачките по кабелната и на леля ти Гинче боба и ще ти отговоря – да, така е. Извода съвсем опростен е следния: Ти мислиш, че нещо ти куца и си търсиш половинка, на която всичко да и е наред, за да те допълни, за да има баланс. Пльоскаш на масата някакви супергеройски качества и ги лепваш за човека, като очакваш всичко да е наред. След време, когато се оказва, че той дори не е близо до създадения от теб идеал за него ти се разочароваш. От него?! Пък това е все едно да се разсърдиш на Милка, че произвеждат шоколад и ти като изядеш 7, качваш килограми.
Опитвам се да кажа, че на всеки нещо му куца. Не сме създадени съвършени, всички имаме силни и слаби страни и това е наред, защото просто е. Било е така и винаги ще бъде. Трябва да се научиш да се приемаш такъв, какъвто си и да се вглеждаш в другите отвъд твоите желания и интереси. Според мен така се изграждат истинските приятелства и връзки. Не е в основата приликата между вас, а разликата, която сякаш ви сплотява още повече.
И недей да се сърдиш, че човека срещу теб не е това, което искаш. Той не е виновен.
Родена съм в град Пловдив. Занимавам се с писане от десет години и съм избрала това изкуство за двигателна сила в моя живот. Не спирам да се боря, уча и предизвиквам. Този сайт е възможност да бъдете част от процеса на израстване и непрекъснатото търсене на вдъхновение.
Здравей, не става дума за търсене на перфектен партньор. Такова животно няма, радвам се за хората които твърдят обратното. От това което си написала – да приемаме хората, като това което са, разбирам, че според теб разбирателството и щастието е повече въпрос на това да приемем другия (какъвто и да е той), а не толкова на това какъв точно е. От това излиза, че човек като се хване с някого, зашо да не кара цял живот така … няма смисъл да се опитваме да открием някого, когото усещаме като по близък до нас… Дано това мислене е успешно за теб, за други никога няма да е.
Става дума за това да приемеш човека срещу теб какъвто е и да прецениш дали можеш да го обичаш и да бъдеш с него. Не да бъдеш с някого защото храниш илюзии, че той ще се промени заради теб, за да покрие нереалистичните ти очаквания. Не става въпрос да приемаме какви да е хора до себе си, грешно си разбрал/а посланието. : )