ИЗПРА ЛИ (СЕ) ДНЕС?

Изпра ли се днес?

Събуждаш се уморен, ставаш и хвърляш бегъл поглед на огледалото, там стои познато лице. Може би щеше да го познаеш, ако не бяха подпухналите клепачи и тъмните кръгове под очите. Все едно, нали закъсняваш за работа.

Изпра ли се днес?

Подготви ли сърцето си за новата доза катран, с която да го залееш? Живееш в свят на консуматори и се правиш, че това не те засяга и си самостоятелен елемент, който гравитира около цялата помия. Това ли си казваш вечер, за да успееш да заспиш? Аз пробвах и не успях.

Консумиращата центрофуга сграбчва душата ти. Първо я завърта докато цветовете около нея не се слеят в един – сив, после я залива с гореща вода. Слез това пуска препарат, за да ухае добре.  Макар и разпокъсана и накрая я проска на простора при минус 15 градуса по целзий да съхне. Скована я обличаш отново и я носиш в себе си. Негодна, осакатена и жална досущ като на дрипата на просяка, облегнал рамо на уличния контейнер.

Светът граби с пълни шепи от теб, а ти не знаеш какво и колко да си вземеш от него.

Това е нездравословно, онова е канцерогенно, един носи заразна злоба по кожата си, друг те омайва със сладки лъжи, за да изцеди и последните ти сили. Всеки ден търпиш палитра от мрачни цветове, изразяващи се от дива селяния до безкомпромисно арогантно погазване на човешките ти права и ти си ОК, защото и този ден ще мине и ще си легнеш в легълцето да гледаш филм, нищо, че няма да намериш по-брутален от онзи, в който живееш.

Не знаеш как да се справиш с това, но не искаш да потърсиш помощ и прикриваш емоциите си зад лъскави парцали, телефони, оглавяваш панаира на суетата и то само защото не искаш хората да видят колко си тъжен всъщност. А си тъжен, защото нещо в теб не е наред и тъничко гласче в главата ти казва “Не е това щастието”.

Имам теория, че за да си щастлив в този побъркан свят, трябва да си някакъв вид психопат. Ако не си, и ти като мен ще се чудиш защо хората се лутат безцелно, завират глава в пясъка и наричат собствената си неосведоменост спокойствие.

Навсякъде се говори, че хората искат хляб. Не.
Живот искаме, истински. Хляб може да си направим и ние.

Сподели:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *