Душевната свобода

Автор: Balthazar Loihvaym

Да си душевно свободен е едно от най-прекрасните неща. Но да притежаваш трябва да се справиш със задачите и оковите на днешния свят.

Да живееш в днешния свят не е една от лесните задачи на ежедневието и всеки се справя някак с тази „заигравка” по начин , който е възприел за свой.

Защо казвам възприел за свой ли ?

Защото никой не е просто измислил себе си не е роден като чисто нова „формула” той е следствие на неговите преживявания и трудности. От момента ,в който се родиш имаш заложени качества но те не те определят изцяло. Твоите преживявания те определят. И тук идват всички хора, които смятат че техните премеждия и успехи са по-значими. Те се обявят или бивят поставяни на пиедестал и това подтиска несигурните или „незначимите” които не смятат че са достатъчно добри защото „Но той/тя е толкова готин/а, аз не мога така”. Щом не можеш или по-точно така си мислиш не го обявяй. Малко са хората които ще ти излушат глупостите с които се заблуждаваш. НО има надежда, защото има и хора които чрез трудности или талант успяват да бъдат себе си и да се изразяват без проблеми . Това е така, защото са разбрали че всички са различни и няма нужда да се ограничават. Всеки може да прави това, което иска, но не и да очаква разбиране и толериране.

Разбиране и толериране звучи толкова добре нали?

Принципно е много хубаво нещо , но на практика никой не ти го дължи , а ако някой го изисква от теб то винаги има задна мисъл. Когато разбереш че никой нищо не ти дължи както и ти нищо на никого тогава ти се освобождаваш от едни от основните си окови. Да не си длъжен с нищо освобождава твоите мисли и действия и тогава си готов да постигаш своите цели.

Да постигнеш целта си. Как?

За това има толкова отговори колко има и звезди. Най-лесния начин е първо да разбереш собствената си цел. Кораб без дестинация никога няма да пристигне. Когато разбереш целта си  падат поредни окови които те задържат в така неречената от мен „сивота” където се движиш по течението без да знаеш накъде. От тази точка преминаваш от подготовката към действието.

А какво е действието ти?

Това зависи от целта ти, било тя да помагаш на хората около теб, да си осигуриш спокойствие и сигурност или контрол над собствения си живот. Ограниченията в дейстията ти зависят от собстения ти морал. За него можеш да бъдеш съден но тази „окова” не винаги е лоша. Да можеш да действаш, както пожелаеш се изисква сила и решителност. И тук се връщаме на първата „окова”. Толериране и разбиране, което вече сме разбрали , че не дължим никому. Когато пренебреш или разрушиш околните хора които се опитват да те спрат ще постигнеш своето. Принципът който използвам лично „Не вярвай, не се страхувай и не проси” а тези които останат и ти помагат са тези които трябва да задържиш. След като вече си действал и постигнал своята цел получваш своята награда.

И тя е ?

Твоята душевна свобода и уледотворението от собственото си аз. Или по-точно казано , че ще разбереш , че докато си пътувал си намерил щастието си. След като преминеш по този път ще рабереш , че имаш всичко: щастие, любов , приятели , успех и свобода. Всичко обаче започва и свършва с теб и твоята нагласа . Дали ще освободиш душата си или ще останеш окован.

Leave a Reply